Успее ли веднъж да намери правилния начин, по който трябва да се четат книгите на това духовно учение, читателят твърде бързо ще открие, че те могат да му предложат съкровищата на своите текстове само ако съумее да се овладява всеки път, когато необходимостта налага да сдържа въпросите си. Тогава той скоро ще стигне дотам, че няма да има вече какво да пита, защото е постигнал познание, което не повдига никакви по нататъшни въпроси в душата! Става дума, както доста често съм подчертавал, за процес на ставане, а не за добиване на знания! Съдържанието и формата на книгите, съставящи моето учение, съчетават въздействието си върху читателя, помагайки му да стане действително такъв, какъвто трябва да бъде, ако иска да стигне до познание във Вечното. Невъзможно е то да се придобие на тази земя по друг начин и читателят пакости сам на себе си, когато смесва думите ми със своите блуждаещи мисли, а и в повечето случаи те дори не са негови, макар отдавна да е забравил от коя съмнителна кухня са били подхранвани, преди да намерят подслон и храна у него. — Научете се да четете, както трябва да се четат моите книги. Няма да съжалявате за това! Не е възможно да усвоите предлаганото от тях, ако ги четете като вестници или евтини романи! Преди всичко им дайте време да проникнат в душата ви, покрита с дебелия слой прах на цял куп празни работи. Колкото повече укротява през това време мислите си читателят, толкова по-ясно ще осъзнава какво има пред себе си. Всичко това е изпитано отдавна и неведнъж от мнозина, но едва ли е излишно да бъде препоръчано и на други.
Има и немалко хора, които вярват, че ги приемам за свои и че могат да разчитат на моята закрила, но когато произнасят назоваващото ме в Духа име, имат всъщност предвид единствено самите себе си. Те най-самонадеяно вярват, че е тяхно всичко, което си присвояват на тази земя, без да подозират, че един ден ще бъдат изправени пред въпроса, с какво право са си послужили с нещо, което не им е принадлежало... Длъжен съм да ги предупредя, докато предупреждението може все още да ги спаси от самоосъждане, а аз най-искрено желая то да ги спаси! Не бих могъл обаче да гарантирам, че те няма в края на краищата да пострадат, ако не осъзнаят, докато е още време, че Законите на вечния Дух не са рожби на фантазията, които земният човек може да променя по свой вкус. Ако онова, което съм дал в своето духовно учение, бе плод на произволен избор, те също биха могли произволно да избират какво да вземат от него и какво не. Но тъй като аз не изразявам земни мнения, ръководейки се от земни съображения, а излагам думите на Отца, в когото живея, със средствата на моето собствено слово, всичко включено в това учение не е вече в моите ръце — ръцете на придалия му форма човек, — а е подвластно на духовния Закон! Ако се ръководех само от творческия импулс и волята да помагам, несъмнено бих предпочел, следвайки свободно земните си наклонности, да изградя от вътрешното си познание една систематична конструкция, водеща читателя нагоре стъпало по стъпало в рамките на добре обмислен учебен курс. От мен обаче се очакваше да придавам форма на онова, което получавах в Отца, и да го излагам в свободна последователност, така както се разкрива самата природа, когато земният човек не успява да я натика в калъпа на собствените си правила.