Но и този вътрешен покой трябва ден след ден да се култивира, упражнява и поддържа, за да остане действен. Той се среща изключително рядко като резултат от вродена наклонност, — почти винаги се налага да бъде завоюван с воля и развиван чрез постоянно упражняване. Обикновеното чувство на вътрешно спокойствие, докато и навън всичко остава спокойно, не е още кой знае какво постижение. Едва когато външният дразнител смогва да възбуди само нервите и родените от мозъка ни мисли, а всичко в душата ни остава умиротворено и съзерцава бурята, сякаш бушува в някакъв далечен, чужд за нас свят, колкото и ясно да съзнаваме, че тя ни засяга непосредствено, колкото и болезнено да чувствуваме нейните пристъпи, — едва тогава сме в правото си да кажем, че сме постигнали вътрешен покой. Много хора обаче така и не стигат до този покой, защото изискват твърде много от самите себе си. Вместо след възбудата на своите нерви и мисли да се вглъбят в себе си, където покоят се е запазил, те смятат, че не могат да намерят отново вътрешен покой, докато нервите, афектите и мислите им не се уталожат външно. Ала това е невероятно пилеене на сили, понеже вътрешният покой може да се възстанови незабавно само в душата, където всъщност се е съхранил, а разстроените нерви ще възвърнат равновесието си малко по-късно.
Всичко изложено дотук в този последен раздел е само нещо като „подстъп“ към „затворената градина“, обгръщаща моето духовно учение, и трябва да е отдавна вече познат на всеки, който има известно право да се надява, че ще бъде допуснат вътре. Аз непрекъснато изкоренявах обрасналите по него тръне и прокарвах пътеки, които не могат да бъдат сбъркани. Търсещият обаче трябва сам да ги извърви! Боя се, че далеч навън, пред този „подстъп“, има още мнозина, които се чувствуват твърде уютно в заблудата си, че са съвсем близо до мен... Единственото, което мога да сторя, е да ги предупредя да се пазят от такива услужливи илюзии, но не бих могъл да променя нещо, което само търсещият е в състояние да промени. Колко пъти трябва да повтарям, че тук решението не е в моите ръце, тъй като всяка крачка по пътя към Духа трябва да се предприема със свободна воля! Само шарлатаните и хваналите се в собствения си капан измамници търсят покорни роби, за да ги държат в подчинение с помощта на изпитани средства!
Би трябвало да възпроизведа тук съдържанието на много от моите книги, ако поискам да отговоря още веднъж на всички въпроси, които продължават от време на време да стигат до мен въпреки взетите предпазни мерки. Някои все още не разбират, че никак не държа на умението им да задават въпроси. Написаното от мен има за цел да научи търсещия сам да намира отговорите си! Бих желал всеки, за когото са предназначени думите ми, да стои на собствените си нозе и да се движи свободно. Не да накуцва с патерици и да се препъва на кокили! А и вътрешно водачество ще намери само онзи, който умее да го следва, отмерено и сигурно крачещ на собствените си нозе! —
Bö Yin Rä
Йозеф Антон Шнайдерфранкен.
***
Бележки на преводача
Кодицил (лат. codicillus, умал. от codex) — допълнение, притурка към завещание.