37.1.26 „Корените“ на нашия духовен — и земен — живот са устроени съвсем не така, както се приема от всички религиозни и философски учения, станали всеобщо достояние! — Крайно необходимо е да се променят из основи досегашните представи в това отношение, ако земният човек иска да си създаде макар и само донякъде приближаващ се до Действителността достоверен образ, който да даде някаква осезаема и сигурна опора на неговото познание, свеждащо се и без това — на първо време и в най-добрия случай — до „предугаждане“ на истината. Тук придържането към „унаследените“ представи трябва да бъде безусловно превъзмогнато, за да се откроят истинските ценности, които крие в себе си традицията.
37.1.27 Трябва, от друга страна, най-сериозно да напомня, че никога не съм се опитвал да вербувам „вярващи“, нито да печеля „привърженици“! Ако читателят на книгите на моето духовно учение вярва на думите ми, това е без съмнение важно за самия него, но нека не гледа на вярата си като на някакъв „дар“, който той благоволява да ми поднесе! Фактът, че дадените от мен указания относно структурата на вечния Дух съответствуват автентично на Действителността, не може да бъде нито възвеличен от най-пламенната вяра, нито принизен с безверие, създаване на пречки, критика или нападки! Никога не съм имал за цел да си осигуря „съгласието“ на хората, защото не съм учил на нищо, което да се нуждае от подобно одобрение, а още по-неизмеримо далеч съм бил и продължавам да бъда от всеки стремеж към някаква земна „власт", — пък била тя и толкова зависимата от времето и кореняща се изцяло в преходното власт да убеждавам другите в истинността на собствените си думи! Не искам хората да ми „вярват“, а ги уча как сами да постигнат духовна сигурност. — Това е всичко, което имам да им дам!
37.1.28 А на онези, които — в плен на погрешни представи за моето земно дело — очакват от една лична среща с мен повече, отколкото са получили от книгите ми, трябва за съжаление да кажа, че при разговор с тях не бих могъл по никой начин да им дам нищо сравнимо с онова, което съм им дал в книгите си от Духа Божи, — осъзнат единствено в него и воден единствено от него! Трябва да се прокара много ясна разделителна линия между всички онези автори, които си служат с книгопечатането, за да излагат мислите си или да анализират чувствата си, и мен, защото аз говоря, изхождайки от Вечното, и превръщам словата си в носители на собствения ми вечен Живот. Читателят трябва съвсем ясно и трезво да осъзнае, че съм донесъл със себе си в този земен живот своето предвечно наследство, — а не съм стигнал до духовната си същност в резултат на земни търсения. При срещата си с думите на моите книги той получава всичко духовно и всичко лично, което живее в мен на тази земя! Физическото ми присъствие не би могло по никой начин да му даде същото. А и много трудно намирам възможност да се срещам понякога у дома дори с най-близките си хора, камо ли да приемам непознати посетители. Невъзможно ми е също така да давам лични съвети чрез писма, както и да коментирам в частен порядък своето учение, колкото и желателно да се струва това на отделни хора и колкото и за „важни“ — от своя гледна точка — да смятат те своите конкретни случаи. Нещо друго и далеч по-необходимо налага, по повеля на Духа, да му отдавам занапред, ден след ден и до последния си дъх, всички свои земни сили, докато трае животът ми във физическо тяло на тази земя. А това „друго“ не оставя място за нищо друго!
37.1.29 Какво е истинското, всеобхватно значение на горните думи, мога да преценя единствено и само аз, въпреки че в заключителния том на духовното ми учение „Затворена градина“ („Hortus conclusus“) е казано всъщност всичко, което се поддава много или малко на изразяване със земна реч. Там, където трябва да се оттеглям всеки ден, за да върша своето дело, възложено ми от Духа за времето на земнотелесния ми живот, не мога да взема със себе си никого. Не съм и в състояние да покажа на когото и да било за какво точно са нужни моите сили, нито в духовен, нито в земно-предметен план, защото никой не познава нещо сравнимо, което бих могъл да му посоча, та да разбере с негова помощ моите думи.