Выбрать главу

37.2.0      <<<         РАЗДЕЛ ВТОРИ

37.2.1       Моето духовно учение представя доколкото е възможно обективно структурата на вечния Дух от земното му проявление — най-отдалечено от самия него, но най-близко до земния човек — до най-съкровеното му, най-висше и най-свято вътрешно Битие. „Доколкото е възможно обективно“ ще рече, че абсолютна обективност съществува единствено в самия вечен Дух, но при словесното си представяне тя неизбежно става относителна въпреки всички намерения и усилия на решилия се да я предаде с думи поради винаги субективния характер на неговите изразни възможности, който никаква сила на вечния Дух не е в състояние да превъзмогне докрай. Така че, бидейки в Духа, аз давам онова, което имам да дам, в предоставената ми като земен човек изразна форма, подложена обаче на ясно усещания в мен непрекъснат контрол на съзнателни сили на вечния Дух. Този процес всъщност не е толкова прост, колкото следва от току-що казаното, но в друго отношение той все пак се отличава с неизразима простота! Най-простото в субстанциалния вечен Дух не подлежи вече на предаване, защото то не оставя извън себе си нищо съзнателно, от което да бъде разграничено при евентуалното му описание.

37.2.3       Макар поради самото си естество словесното представяне на Вечното да не може никога да бъде абсолютно обективно, в него е невъзможно да се допусне и истинска грешка, тъй като всичко идващо от Вечността си остава включено във вечното познание и е неразделна част от вечната Действителност. Тъкмо затова всички приказки за вечни неща са лъжовни, ако не идват от устата на духовен човек, самият той напълно осъзнат в тази Действителност на единствено Нетленното! Религиите също не са защитени от подобна заблуда! Доколкото те се ръководят от земния импулс да пробудят спящите души и да ги превърнат в гнезда на вечната Любов, поддържайки ги с култ и молитва в будно състояние на пламенно вдъхновение, религиите са желани от Духа земни обединения, от които човечеството не би могло да се лиши. Но когато техните служители смесват полученото чрез истинното свидетелство на един осъзнат в Действителността човек с други, чужди и собствени, слова, за да изградят едно познание, което си остава само познание на думи, същите религии могат да се превърнат в най-големи препятствия по пътищата на душите! Няма на земята религия, която да не се нуждае от самопречистване в това отношение, но пречистването е особено наложително там, където някои хора са се забравили дотолкова, че не са се посвенили да превърнат древното религиозно наследство в обект на една лъженаука, вместо да приемат с благоговение онова, което може да бъде „разбрано“ само от хора, осъзнати във Вечността и сами живеещи във вечната Действителност. За това, че такива човеци наистина са се появявали и ще се появяват по всяко време на земята, може да свидетелствува само някой, който е един от тях! Именно като такъв се постарах, изхождайки от Духа, да доведа чрез слово до съзнанието на цялото човечество тази, стигаща до пълно отъждествяване, Общност на идентични помежду си индивиди!

37.2.5       Неделимо съединените с мен сравних с родени в Духа „Братя“ по аналогия със земното понятие за хора от мъжки пол, в чиито жили тече една и съща родителска кръв. Нито едно земно сравнение не може обаче да даде адекватна представа за съвършеното единство на духовни индивидуалности, реално осъществено между Светещите на Прасветлината. Избраното в крайна сметка от мен сравнение не бива по никой начин да се схваща като отнасящо се до „манталитета“ на родени под един покрив земни братя, тъй като аз съм го използвал единствено за да изтъкна идентичността на кръвта! Тази общност на потеклото от един и същ земнотелесен корен трябва да се разглежда като символ на вечния духовен произход в духовния свят. Употребеното от мен сравнение няма нищо общо по своето съдържание с обичая устремените към една и съща цел хора да се наричат „братя“ въз основа на постигнатото единомислие или общността на поетите задължения! Всеки от Светещите на Прасветлината е не само формиран от една и съща вечна воля в субстанциалния божествен Дух, но и като такъв е субстанциално идентичен по своето битие в Духа с всички останали, формирани по същия начин Светещи, независимо от исканата от Духа възможност за различия между тях.