37.2.7 Многократно съм подчертавал, че по причини от духовно естество, човек, в когото се изживява един Светещ на Прасветлината, не може да бъде същевременно служител или ръководител на никоя от земните религии. Такъв не е бил и Учителят от Назарет, независимо от думите, приписвани му по-късно от хора, които не желаели да изглеждат „отживели времето си“ сред последователите на новата вяра. Глупаво постъпват онези, които, едва научили нещо за Общността, от чието име говоря, се втурват да изследват всички религиозни системи по света с надеждата да срещнат там Светещи на Прасветлината, тъй като Светещите на Прасветлината не са били нито жреци на древни мистерии, нито йерофанти, — не очакват от никого обвързаност, а и самите те не са обвързани по съвест с никоя религия. Не защото те, духовните будители на всяка истинска религиозност, са „противници“ на религията, а защото като живеещи във вечния Дух са неделима част от вечния порядък и следват закони от свръхвременно естество! Това ме караше да призовавам към повече благоразумие, когато виждах какво объркване поражда убеждението на някои наивници, че Светещите на Прасветлината трябвало да се търсят сред брахмани, пандити, санясини, садху и бикшу, сред лами и техните „преродени“, сред дервиши и факири, или дори сред истинските „йоги“. Но не по-малко грешат и онези, които си въобразяват, че могат да заимствуват от храмовете на източните религии образи и символи, чийто ореол би прилягал и на някой Светещ на Прасветлината. Всичко това е плод на умопомрачителната мания да се търси потвърждение на неконтролируемите блянове на един фантазиращ романтизъм!
37.2.9 Гръб на тези неща трябва решително да обърне всеки, който иска да се приближи духовно, макар и само като предчувствие, до чистите, кристално ясни и свежи като вечните снегове селения, които са диханието на нашето духовно Битие.
37.2.10 Всяко въздействие на вечния Дух върху физическата структура на земята, всяко използване на тази структура от духовните сили на Вечността, създава ситуации, изпълнени със символична стойност. Съвсем не е „случайно“, че единственото място на тази планета, където вечните потоци от духовни вълни и трептения могат да се възприемат в максималната им сила, се намира горе в пояса на най-високите й планини, сред снегове и ледове! В своите блянове земният човек е много по-склонен да търси това място на контакт, където за светлите сили на вечния Дух става възможно да проникнат в твърдата, тъмна земна аура, за да стигнат през сърцевината на Земята до душите на живеещите от нея земни човеци, на някой „райски“ остров сред окъпаните в светлина южни морета, или поне там, където физическото тяло намира благоприятни условия за живот и развитие. Ала тъкмо предпоставките, необходими за живот във физическо земно тяло, напълно отсъствуват в простиращата се на много мили висока зона на въпросното, единствено по рода си за цялата земна аура силово поле. Човешкият импулс може да се прояви тук действено и да използва предоставените му неповторими възможности само ако повери съзнанието си не на физическото тяло, а на друг носител, който не е по никой начин затруднен от метеорологичните условия в този район на земята. Нямам естествено предвид така нареченото „излъчване на астралното тяло“, което би намерило гибелта си тук още по-бързо и от добре екипирания алпинист от плът и кръв, способен да оцелее за известно време на подобни места с помощта на съответните съоръжения! Говоря за един процес, който, задействуван от безкрайно сублимен акт в собствената ни вечна духовна същност, протича при пълна яснота на мозъчното съзнание и може да бъде осъществен единствено от Светещите на Прасветлината, където и да се намира физическото им тяло. Само не бива тялото да е под въздействието на наркоза или в друго опасно състояние на упоение и стесняване на съзнанието, защото тогава не би се събудило вече и би се оказало изгубено за душата поради мигновена смърт. Ето защо всякакво „изпадане в транс“ е равносилно в случая на самоубийство! Животът в Духа не познава състояния на „помрачено“ съзнание, напротив — той води едновременно до по-всеобхватно състояние на будност във всички сфери на съзнанието!
37.2.11 „Храмът на Вечността“, за който говоря в своето учение, е могъл да бъде изграден от духовна субстанция само на това единствено място на нашата планета, което описах по-горе още веднъж. Само от това място, обхващащо огромно земно пространство, но — твърде показателно — изолирано и във физическо отношение чрез характерно само за него силово поле от особено фина материя, вечният Дух е в състояние да се съедини отново с падналите в света на физическите явления духовни искри, търсещи своето спасение в човека на тази земя. Това е и единственото място на земята, където може да се постигне абсолютната „unio mystica“, пълното „мистично единение“ на земните човеци, в които се изживяват Светещите на Прасветлината. От само себе си се разбира, че неговото географско положение трябва да остане скрито дори за тях, тъй като самото знание на нечий човешки мозък за точните земнопространствени координати на тази местност би било достатъчно, за да възбуди трептения, които биха смутили най-осезателно, а може би и напълно блокирали действието на всички чисто духовни импулси. Обстоятелството, че пътят на изхождащите от вечния Дух импулси минава през недрата на Земята, понеже земната аура е ужасно замърсена от злоупотребата на човека със заложените в неговата животинска природа — в най-широкия смисъл на понятието — възможности, е станало също така причина и за създаването на символи: — свещените гротове и пещери! — а и самият духовен процес бива представян символично сред високи планини! Земната аура, изпълнена като многократно изписан свитък с мрачните знаци на земния човек, е смъртоносната „буква“, докато Духът на Вечността „носи живот“ откъм недрата на планетата, след като е проникнал в Земята там, където земната аура не е осквернена от човека и затова е проницаема както никъде другаде за духовните лъчения. Още в най-ранно детство аз получих, в резултат на един духовно насочван процес, вътрешен достъп до това най-свято — във висшия смисъл на думата — място на земята. Тогава нямах никаква представа, че много по-късно то ще стане по всяко време достъпно за мен, а и разбирах твърде малко от онова, което зная днес. Когато ме „вземаха“ със себе си, аз просто се озовавах, без каквото и да е замъгляване на съзнанието за обичайното ми обкръжение, същевременно осъзнат и в този тъй далечен и тайнствен район на земята, но изпълнен с неизразимо, разтърсващо и тържествено чувство на щастие и блаженство, а след „завръщането“ си проливах горещи сълзи, тъй като се страхувах, че може да са ме „отвели“ там за последен път. И наистина изминаха много години, през които и насън не си помислях, че един ден ще мога отново да отида на същото място. Това се дължеше на причини от най-различен характер, които ми се изясниха едва след като предизвиканите от тях процеси бяха вече приключили.