37.2.14 Разбира се, не възможността да се насладим външно на несравнимия високопланински пейзаж ни привлича тук, колкото и могъщо въздействие да оказват върху душата безбройните пирамидални върхове, ледени игли и скални стени, извисяващи се над море от необятни снежни полета и глетчери. Защото онова, което физическото око би съзряло, ако се намираше тук, се транспонира в отдалечените части на физическия мозък, чиято обичайна функция е да довеждат до съзнанието ни зрителните възприятия! Когато някой е получил на младини, както това стана с мен, впечатления от същия характер, пък макар и в неподлежащи на никакво сравнение в случая алпийски местности, за него е необяснимо чудо, че тук, сред разбушувалите се стихии, може да преживее неща, които биха причинили гибелта му, ако трябваше да ги преживее във
физическо тяло. Но съвсем не това е причината за съвместните ни преживявания в посочения район! Духовните носители на нашето съзнание се отправят там само защото единствено оттук ние можем да изпълним възложената ни задача. За какво всъщност става дума, е описано на много места в моето учение. Така ми се иска до мен в това ледено царство понякога да застане някой от философите — от античните до съвременните, — от чиито мисловни спекулации се подхранват до ден днешен всички представи за вечния Дух. Какъв потрес и вътрешен срив биха преживели тези несъмнено достойни за почит мъже, чиито имена са свещени за всички поклонници на мозъка, вярващи в непогрешимостта на техните умозаключения, ако можеха да се изправят пред Действителността на Духа, тъкмо защото чувството им за почтеност не би понесло да поддържат и занапред твърдения, които преди преживяното тук най-добросъвестно са смятали за абсолютно доказано по мисловен път познание! Има огромна разлика, дали човек е готов да се задоволи с някакъв „вечен дух“, който е просто продукт на мозъчните клетки и характерното за тях възбуждане, или има възможност да наблюдава действието на истинския вечен Дух в неговото невъобразимо всемогъщество, виждайки как той отново се „явява“ пред своето творение, което неизбежно би се устремило сякаш „на празен ход“ към гибелта си, ако не беше способно — черпейки от една флуидна, презаредена с духовни сили, субстанция на планетата Земя — да постигне ново единение със своя Първоизточник.