37.2.15 Всемогъщата Действителност на вечния Дух си остава недостъпна за всякакви земночовешки определения. Подлежащият на измисляне и мисловно определяне „дух“ съществува единствено в мозъците, които са го измислили и които продължават да разсъждават върху така измисленото. Макар всичко земно — включително и „Князът на тъмнината“, за когото говори Иисус, — да е наистина само физическа, безкрайно далечна от Духа, проекция на отразени въздействия на реални духовни силови излъчвания, във физическия свят могат все пак да се намерят пътеки към Действителността на вечния Дух. Следи от тях се откриват навсякъде, където невидими, но първично могъщи природни сили предизвикват чрез самото си проявление най-удивителни процеси и изменения в света на физически възприеманите форми. Като подобно на това проявление — но съвсем не идентично с него — трябва земният човек да си представя вливането на истинския вечен, субстанциален божествен Дух, ако след хилядолетия на мисловни лутания иска отново да стигне до предусещане на Действителността, която, преобразена в достъпна за човешкото разбиране и чувство форма, може да се преживее от човека на тази земя! Тъкмо към преобразяването й в такава форма са насочени усилията на Светещите във вечната Прасветлина.
37.2.16 Навсякъде по земята, където истинската религиозност се стреми към вечната цел на човека, търсещата или изпълнена с благочестива вяра душа получава помощ, утешение, просветление и напътствие от Духа Божи, действуващ от това най-свято място на цялата планета, посредством упълномощените с тази мисия Светещи на Прасветлината. Ето защо в „Книга за живия Бог“ аз вече посочих, че «скритите духовни помагачи извеждат по-надалеч от онези небеса, които всяко време си е създавало като израз на своя набожен копнеж». Всъщност помощта и вътрешното напътствие на Светещите са абсолютно независими от това, дали приемащият ги е чул нещо за тази инстанция в структурата на вечния Дух, или не. Ала тъй като за немалко хора бе дошло вече времето да научат нещо достоверно за нея, наложи се аз, единственият от съединените с мен Братя, който е упълномощен да го стори, да заговоря за Действителността с подобаващи думи и да предложа своето духовно учение. Не без значение в случая бе и обстоятелството, че аз съм и единствен представител на тази Общност в целия западен свят. За да може да принесе истинска помощ, Откровението трябваше да бъде осъществено от човек, който от собствен опит и от ранна възраст познава европейската мисъл и трудностите, изпитвани от нея във връзка с духовните неща. Аз не само имам право, въз основа на структурата на Живота във вечния Дух, да повторя възвестените в Евангелието на Йоана слова на Иисус, приведени тук без каквато и да е връзка с даваното им от Църквата тълкуване и отнесени вече към собствената ми поява на този свят: «Който вижда мене, вижда и Отца!» — вечния духовен Отец, в когото живея, — но трябва също да заявя, че който чува словото ми, чува и словото на съединените с мен във Вечността Братя!
37.2.17 Хората, които се стремят на тази земя към осъзнато духовно просветление, спадат към най-различни по характер и стойност категории. Светещите на Прасветлината са от веки това, което се стараят да постигнат в достъпна за тях форма техните устремени към вечния Дух ближни, и не бива да бъдат смесвани с нито една от тези — в повечето случаи поначало несравними помежду си — категории на душевно търсещи хора, които могат да бъдат наистина „намерени“ от Духа, ако търсят така, както изисква вечният Дух, изхождайки от собствения си Живот. „Обучението“ не може да бъде спестено и на тленното земно проявление на един Светещ в Прасветлината, но в неговия случай то няма за задача да го улесни при намирането на някаква търсена цел, а да му помогне да възприеме като земен човек онова, което е „донесъл със себе си“ от Вечността и което — отначало изцяло недостъпно за разума — е проникнало в това земно, ефимерно съществувание. Аз също трябваше да се подложа в течение на дълго време на такова обучение!