— Е? — притисна го тя.
— Би трябвало да мога. Прилича ми на автентично.
Лесли отново се усмихна, наведе се към звънеца и впери поглед в него.
— Ако наистина е надпис на неизвестен досега език, значи наистина сме направили сензационна находка.
Преди Лурдс да успее да отговори, вратата с трясък излетя от пантите. В помещението нахълтаха въоръжени мъже и насочиха дула към присъстващите.
— Никой да не мърда! — извика един от тях на английски.
Всички замръзнаха.
На Лурдс му се стори, че разпознава италиански акцент в думите на мъжа.
Четиримата неканени гости използваха юмруците и оръжията си, за да накарат целия екип да се просне на пода. Хората на Лесли останаха там, без да смеят да помръднат.
Един от мъжете — същият, който беше извикал — прекоси с широки крачки студиото и сграбчи Лесли за ръката.
Лурдс инстинктивно скочи на крака — не можеше да седи спокойно и да гледа как причиняват болка на младата жена. Само че не беше подготвен за подобни неща. Вярно, беше посещавал неспокойни кътчета по света. Но винаги беше имал късмет. Най-голямото насилие, което беше понесъл, беше кавга по време на футболен мач.
Мъжът опря дулото на картечния си пистолет в главата му.
— Сядай си на мястото, професор Лурдс, или с красавицата е свършено.
Лурдс седна, но фактът, че мъжът знаеше името му, го обезпокои още повече.
— Много добре — рече мъжът. — А сега сложи ръце на главата си.
Лурдс се подчини. Стомахът му се разбунтува. Дори и в най-затънтените и диви места, които бе посещавал по време на работата си, не бяха насочвали оръжие към него.
— Долу — заповяда онзи и дръпна грубо Лесли. Когато тя легна на пода, мъжът погледна предметите на бюрото.
Взе звънеца, без да се колебае нито за миг.
Това беше първата му грешка. И той, и хората му изпуснаха от очи Лесли.
Преди Лурдс да осъзнае какво става, тя скочи на крака и се хвърли към един от мъжете. Само с едно плавно движение го просна на земята, взе оръжието му и се метна зад тежкото бюро в дъното на сцената.
Нападателите не очакваха подобно нещо. Не можеха да предположат, че някаква си жена ще им се опълчи.
Въпреки че я бяха подценили обаче, явно бяха професионалисти. Не им трябваше много време да реагират.
Трясъкът изпълни помещението и бюрото пое удари, за каквито не беше проектирано. Във въздуха полетяха трески.
Лесли отвърна на стрелбата. Гърмежите от пистолета й бяха много по-силни от тези на противниците й и тя явно знаеше какво прави. Дупки от куршуми белязаха стената зад нападателите, изригвайки сюрреалистични облачета прах и гипс.
Снимачният екип побърза да потърси укритие.
Нападателите — също.
Не! — помисли си Лурдс. — Никой предмет не е по-ценен от живота на толкова хора.
В същия миг чу познатото писукане на сателитния телефон на Лесли.
Можеше да повика помощ.
Насред целия хаос Лурдс се претърколи през пода и се метна зад бюрото до нея.
— Аз ще говоря. Ти стреляй. Или и двамата сме мъртви.
— Добре казано — отвърна тя.
Подаде му телефона. Вече беше набрала спешния номер. Последваха още изстрели. И писък. Лурдс се надяваше, че е някой от нападателите и че никой от екипа не е пострадал.
В слушалката се чуха стреснати думи на арабски и Лурдс започна да говори.
Още не бе завършил второто изречение, когато отвън се разнесе вой на сирени.
Помощта идваше.
Нападателите също ги чуха.
Побягнаха. Единият оставяше след себе си кървава диря.
Лесли също скочи след тях, като дебнеше удобен момент за стрелба.
Лурдс се хвърли към нея и в последния момент успя да я изблъска от прощалния залп на нападателите, от който вратата на помещението се пръсна на трески.
Сграбчи я и задържа тялото й под себе си.
— Какво си въобразяваш, че правиш? — викна й той. — Да не искаш да те убият?
— Измъкват се! — Лесли се опита да се освободи от хватката му.
— Да се измъкват. Да се махат колкото се може по-надалеч. Имат автомати, повече са от нас, а полицаите идват — и са доста, ако се съди по сирените. Ти ни спаси. Това е достатъчно. Хвърли оръжието и остави професионалистите да се заемат нататък.