— Продължавай да следиш телефона на шефа на Лесли Крейн. Тя е журналистка. Вече знае, че има страхотна история. От студиото сигурно я притискат, а и самата тя вероятно страшно иска да стане център на внимание. Ще му се обади и ще му разкаже какво става. Тогава ще ги намерим.
— Добре.
Мурани се насили да запази спокойствие.
— Този път пипни Лурдс, Патрицио. — Загледа се в картината от вътрешността на пещерата при Кадис. — Времето ни изтича.
— Ще го пипна.
Мурани прекъсна връзката и прибра телефона в джоба си. Взе куфара и тръгна към вратата. Когато излезе навън, видя двама швейцарски гвардейци, които едновременно погледнаха към багажа му.
— Съжалявам, кардинал Мурани — каза по-младият. — Негово светейшество заръча да останете в квартирата си тази вечер.
— А ако откажа?
Гвардеецът се намръщи.
— Тогава съм длъжен да ви принудя. — Ръката му се спусна към дръжката на пистолета.
Мисълта, че папа Инокентий XIV го е сложил под домашен арест, разпали още повече яростта на Мурани. Ако можеше да убие гвардееца на място, нямаше да се поколебае нито за миг.
— По-кротко, Франко — обади се по-възрастният гвардеец. Той беше по-пълен и по-сдържан. — Това е кардинал Мурани. Винаги е бил приятел на гвардейците. Трябва да му отдадем дължимото уважение.
Франко обърна поглед към другаря си.
— Проявих уважение, Корги. Извиних се. — Очите му отново се върнаха върху Мурани. — Но ние сме тук по заповед на папата. Можеш да бъдеш любезен, но трябва и да си твърд. — Помълча за момент. — Моля ви, кардинал Мурани. Върнете се в апартамента си. Ако се нуждаете от нещо, с радост ще се погрижим.
— Непоносим, сляп глупак — изръмжа Мурани.
Франко посегна да задържи кардинала.
Мурани погледна към другия гвардеец и не повярва на очите си.
Корги извади спринцовка от куртката си и бързо замахна с нея към по-младия гвардеец.
Предупреден от шумоленето на дрехите, Франко се опита да извади оръжието си. Корги сграбчи ръката му, обездвижи я и го запрати в стената до Мурани.
— Какво правиш? — остро изрече Франко. — Не можеш…
Корги заби иглата във врата му и натисна буталото. Франко отвори уста да извика. За момент Мурани помисли, че ще успее, но Корги заби лакът в лицето му и му запуши устата.
Бориха се няколко секунди, докато химикалът подейства. Очите на Франко се подбелиха, тялото му омекна и той щеше да падне, ако Корги не го бе уловил.
— Бях започнал да мисля, че си променил решението си, Корги — каза Мурани.
— Не, ваше преосвещенство — отвърна Корги. — А сега, ако нямате нищо против, ще използвам покоите ви.
— Разбира се. — Мурани отвори вратата и Корги хвърли безчувственото тяло на гвардееца вътре. Обикновено в личните стаи се допускаха единствено чистачите и приятели. Но Мурани нямаше намерение да се връща в тях. Беше хвърлил око на далеч по-великолепни покои.
Франко падна на пода и остана да лежи там.
— Ще остане в безсъзнание няколко часа — каза Корги, докато затваряше. Наведе се и взе багажа на Мурани. — Но дори и да не може да говори, папата ще разбере, че ви няма. Ще прати хора да ви търсят.
Мурани кимна и тръгна по коридора.
— А ние отдавна ще сме се махнали.
— Да, господине. — Корги влезе в крачка зад него. — Ще ви изведа от Ватикана, ваше високопреосвещенство. Има път през катакомбите.
Мурани не му каза, че това вече му е известно. Той сам беше определил пътя за бягство заедно с лейтенант Сбордони. Ватикана, Църквата, Швейцарската гвардия и Обществото на Квирин бяха съществували достатъчно дълго, за да могат да създадат свои фракции в другите организации.
Малко след като го поканиха в Обществото, Мурани беше открил неколцина свои съмишленици по въпроса за мястото на Църквата в света. Малко от тях обаче бяха склонни да действат така дръзко като него. Такива се намериха сред воините от Швейцарската гвардия. През годините някои от гвардейците бяха възпирани и дори отстранявани от длъжност заради ревностните им опити да наложат силата на Църквата. Никой от тях не знаеше тайната на Мурани, а рядко се беше случвало кардинал да действа заедно с гвардейци.
Не му беше лесно да раздели тази група. Мнозина останаха верни на папата. Други преминаха на страната на Мурани след избирането на Инокентий XIV. Бяха видели същата слабост у новия папа, която бе съзрял и кардиналът.