И видяха силата в теб — припомни си Мурани. Той бе споделил безпокойството си с кардиналите, а гвардейците бяха научили за съмненията му. И тихомълком му бяха предложили подкрепата си.
— Лейтенант Сбордони ще дойде ли? — попита Мурани.
— Не в рамките на града, ваше преосвещенство. — Корги избърза напред и излезе пръв в малкия кабинет, където понякога се събираха. — Ще се присъедини към нас в Кадис.
Мурани кимна.
— Той ли ще поеме командването на хората там?
— Да, господине. — Корги натисна една скрита дръжка на задната стена. Част от библиотеката се завъртя и разкри таен проход.
Мурани извади фенерче от робата си и го включи. В някои от катакомбите имаше електричество, но участъкът, който щяха да използват, бе занемарен и се използваше рядко. Последва лъча в мрака.
С всяка крачка към предначертаната му съдба трепетното очакване го изпълваше все повече и повече.
В покрайнините на Лагос, Нигерия
11.09.2009
Когато Наташа вдигна ръка да спрат, гърбът и раменете на Лурдс вече го боляха от напрежението, а очите му горяха от умора. Седенето превит зад волана, особено когато караш с висока скорост по неравен път, изобщо не можеше да се сравнява с приведената стойка пред компютъра. Прахта и размазаните насекоми засенчваха залеза, към който пътуваха.
Стопът на мотоциклета светна като рубин в сгъстяващия се сумрак, който се спускаше над гората. Наташа подпря машината с крак и Лурдс се изравни с нея.
— Какво има? — Лесли се събуди на мястото до шофьора. Беше заспала само преди два часа и на Лурдс не му даваше сърце да я събуди.
— Наташа поиска да спрем — каза той.
— Крайно време беше — обади се Гари. — Проклетите ми зъби почнаха да се клатят. Бъбреците ми ще се пръснат по тези бабуни. — Отвори вратата, слезе и изтича в тръс към дърветата.
Диоп и Адебайо също слязоха. Старецът носеше племенния барабан със себе си.
Лурдс с тревога си помисли, че може би никога няма да го види отново.
— Ще се върне — каза Лесли.
Лурдс я погледна.
— Това те тревожи, нали? — попита тя.
Той кимна и се усмихна.
— Май интересите ми са доста прозрачни.
— Решение на загадката. Мъртви езици. И възможен край на света. — Лесли сви рамене и също се усмихна. — И аз съм заинтересована. — Хвърли поглед на Наташа, която приближаваше към тях. — Може би повече от други, които бих могла да назова.
Отдалечи се, преди рускинята да дойде при тях.
Но вместо да спре, Наташа отиде до задната част на джипа и разкопча една от тубите с бензин. Тъмно петно кръв се виждаше на дясното й рамо.
— Какво правиш? — попита Лурдс.
— На мотора му свърши бензинът.
— Можеш да пътуваш с нас.
Наташа поклати глава.
— Така имаме повече възможности да реагираме, ако Галардо разполага с друга кола, която не съм видяла.
— Засега не ни преследва.
— Това не означава, че не е някъде там.
Лурдс мълчаливо призна, че това е така. Досега Галардо бе успял да ги открие във всяка точка от тяхното пътуване. Безпокойството му отново се засили.
Наташа понечи да хване тубата.
— Дай на мен — предложи Лурдс.
— Ще се справя — упорито настоя тя.
— Не се съмнявам. — Лурдс пристъпи напред да хване тубата, когато Наташа изведнъж я пусна. За момент той си помисли, че рускинята ще го удари. Но тя се завъртя на пета и закрачи обратно към мотоциклета.
Взе бутилка вода от една от чантите му и пи жадно.
Тъй като знаеше, че рускинята няма да заговори, докато не е готова за това, Лурдс остави тубата на земята и махна капачето на резервоара. Леко почука по стената и разбра, че моторът е карал само на пари. Вдигна тубата и зареди, без да излее нито капчица бензин.
— Държах го на мушка — прошепна Наташа.
Лурдс завинти капака.
— Кого?
— Галардо. Държах го на мушка и не улучих. — Прибра непокорен кичур зад ухото си.
Лурдс не посочи, че съвсем скоро би могла да й се отвори друга възможност. Подобно нещо едва ли щеше да я успокои. Макар да нямаше признаци, че ги преследват, той не можеше да изключи тази възможност. Галардо все намираше начин да се появява отново и отново.
— Той уби Юлия — каза Наташа.
— Не си сигурна — меко рече Лурдс. — Много хора са участвали в онова нападение.