Наташа посегна към телефона. Лесли блокира опита й само защото рускинята бе посегнала с ранената си ръка и беше по-бавна от обичайното.
— Ах, ти, безочлива краво! — избухна Лесли. — Как смееш да ми посягаш!
Лурдс застана между двете жени и моментално реши, че това е една от най-глупавите постъпки в живота му. Преди да успее да направи каквото и да било, Наташа го удари в гърлото с ръба на дланта си и го подсече. Той полетя без всякаква грация и се стовари по гръб с такава сила, че остана без въздух.
Наташа извади пистолет и го насочи между очите на Лесли.
— Телефонът — каза тя. — Веднага.
Противно на всички очаквания, Лесли се хвърли срещу нея и замахна с телефона като със сопа към лицето й. Рускинята блокира удара с пистолета и изби апарата от ръката й. Улови го с лекота, преди да падне на земята.
Лесли отново се хвърли към нея, но Наташа се извъртя настрани и я препъна. Лесли се просна на земята до Лурдс, който все още се мъчеше да си поеме дъх.
Наташа клекна и взе и неговия сателитен телефон. После поиска апаратите на Гари и Диоп. И двамата ги предадоха с напрегнати и изумени физиономии.
— Галардо и хората му ни следяха чрез тях — каза Наташа, докато хвърляше телефоните на земята. — Затова ни намериха. Знаят къде сме благодарение на GPS сигнатурите на телефоните. — Намръщи се към Лесли. — Най-вероятно заради твоя, защото не го сваляше от ухото си.
Лесли каза нещо страшно нецензурно и неподхождащо на една дама.
Наташа не й обърна внимание и вдигна тубата.
— Лично аз нямам нищо против още някоя възможност да видя Галардо и неговите хора. Но не съм сигурна, че ще оживея при още едно нападение. — Поля телефоните с бензин.
— Какво правиш? — невярващо изкрещя Лесли.
— Взимам мерки да не ни преследват повече.
Лурдс пое първия си истински дъх след падането, а Наташа клекна и запали кладата със запалката си. Пламъците лумнаха и заблестяха в настъпващия мрак. Няколко секунди по-късно телефоните започнаха да се топят, а после също се запалиха.
— Ами ако ни потрябва помощ? — остро попита Лесли, докато ставаше. — Случайно да си се замисляла за това?
— Ако ни потрябва помощ, ще си помогнем сами — каза Наташа и тръгна към мотоциклета. — По-вероятно е помощ да ни е нужна, ако Галардо ни намери отново. Трябва да се махнем колкото може по-надалеч и по-бързо от това място.
Лурдс се изправи предпазливо, като се чудеше дали няма нещо счупено, изкълчено или раздрано. Остана за момент неподвижен и почувства топлината от огъня.
— Ти я взе — обвинително рече Лесли.
Това не беше съвсем вярно, но той нямаше намерение да спори.
— Може би е по-добре да тръгваме.
Наташа не даде никакъв знак, че смята да ги изчака. Прехвърли крак през седалката на мотора и натисна бутона за запалване. Ниският грохот на двигателя завибрира през гората и прогони нощните звуци. Миг по-късно лъчът на фара разсече мрака.
Лурдс вдигна прашната си шапка, нахлупи я, загаси с пръст горящите телефони и се настани зад волана на стария джип. Диоп, Гари и Адебайо се качиха отзад.
За момент Лесли остана до колата със скръстени ръце. Приличаше на инатливо дете.
— Чака ни дълъг път, Лесли — каза Лурдс. — Дори оттук. А и съседите не биха ти се понравили.
Лесли изруга и отвори вратата. Качи се на предната седалка и изгледа яростно отдалечаващия се мотоциклет.
— Не ми е шеф — сприхаво рече тя.
Лурдс премълча. Превключи на скорост, отпусна амбреажа и потегли след мотора. Надяваше се Лесли да разбере, че той няма желание да води този разговор. Не очакваше нищо добро от това. Каквото и да се изговореше, телефоните щяха да си останат в гората и нищо нямаше да се промени. А не беше сигурен, че Лесли е права. От всички тях Наташа беше най-подготвена за всички неприятности. Би било глупаво да не я последват.
— Защо не направи нищо? — остро попита Лесли.
Въпреки намесата си, благодарение на която си бе спечелил хубав набор от синини, Лурдс знаеше, че е безсмислено да посочва, че е опитал.
— Не мога да повярвам, че й позволи да ми подпали телефона.
Очертава се наистина дълъг път — помисли си Лурдс.
Пещера 42
Гробищни катакомби на Атлантида
Кадис, Испания