11.09.2009
— Добре ли сте, отче?
Отец Себастиан погледна към Дарио Бранкати. Главният инженер стоеше до него и изглеждаше толкова изтощен и измъчен, колкото се чувстваше и самият свещеник.
— Добре съм, господин Бранкати — отвърна той. — Просто съм уморен, това е. Няколко часа сън, и ще ми мине. Вие самият сякаш не сте спал.
— Ще спя, когато приключим с това — рече Бранкати. — Извинете за ранния час.
Според часовника на Себастиан беше почти три сутринта. Беше спал едва четири часа, макар да си бе обещал, че ще си легне по-рано.
— Нямаше да ви будя, но реших, че сигурно ще поискате да го видите с очите си — каза Бранкати.
— Така е.
Бранкати му подаде зареден фенер и нова каска.
— Вече си имам — каза Себастиан и показа старата.
— В какво състояние са батериите й?
Себастиан се поколеба и поклати глава.
— Не зная.
— Точно затова ви е нужна нова.
Двамата швейцарски гвардейци също имаха нови каски. Себастиан се помъчи да си спомни имената им. Питър беше онзи с малкия белег над веждата — спомен от момчешко сбиване с брат му заради някаква играчка. А другият, с волевата брадичка, беше Мартин. Добри мъже. Бяха настояли Себастиан да сложи спасителна жилетка с халки за хващане, ако се наложи да го изнасят бързо от пещерата. Тримата последваха Бранкати и хората му в пещера 42.
Нервен трепет обхвана Себастиан, докато предпазливо газеше в дълбоката до кръста вода. Помпите ръмжаха безспирно и изпомпваха водата. По-голямата част от работата беше свършена, но екипите бяха нащрек, в случай че отнякъде се появи друг теч. Дълбочинният радар бе потвърдил наличието на вода зад няколко от стените. Вървяха в мехур в скалата, увиснал на четиридесет и пет метра под нивото на Атлантическия океан.
Подът беше коварен. Тела и части от тела все още се носеха под черната като нефт повърхност. Себастиан усети нещо да докосва крака му и видя как един череп се показа за миг над водата, за да изчезне отново.
— Ще изпомпим останалата вода през следващите шест дни, отче — каза Бранкати. Гласът му бе почти заглушен от шума на вакуумните мотори, които изсмукваха водата от пещерата.
— Това е добре. — Себастиан вървеше след него през гробовете. Само някои от тях все още бяха запазили обитателите си.
— Миналия път не я видяхме, защото не останахме достатъчно дълго, преди пещерата да се наводни — каза Бранкати. — А когато я намерихме сега… — Поклати глава. — Никой не повярва.
Няколко минути по-късно Себастиан вече се взираше в находката на Бранкати.
Вратата беше огромна. Ширината й беше най-малко четири и половина метра. Овалната форма отразяваше лъчите на фенерите с метален блясък. Странни символи покриваха повърхността й. Пред очите на Себастиан те затрептяха и се раздвижиха. Той ги разчете за секунди.
Това са нашите почитани мъртви.
Мястото е защитено, закриляно от ръката на бог.
Тези хора са живели в свещената божия земя.
Остави ги да спят.
Себастиан прочете всичко отново. Опита се да се съсредоточи, не виждаше надписа. Виждаше само символите. Но беше сигурен какво е прочел.
В средата на вратата беше изобразена същата фигура, която бе видял да виси от огърлицата на мъртвеца. Мъжът беше висок и красив, с едната си ръка държеше книга, а другата бе протегнал, предлагайки помощ.
Под него имаше печат, който Себастиан разпозна от материалите, които му беше дал папа Инокентий XIV. Върху печата бе изобразена блестяща ръка върху отворена книга, от чиито страници излизаха пламъци.
Спря вцепенен. Шокът беше толкова силен, че едва не спря сърцето му.
— От някаква метална сплав е — каза Бранкати. — Но все още не сме определили каква точно. Начинът, по който е вградена в скалата, е изпреварил времето си. И днес не бихме могли да се справим така. Нямам обяснение за това.
— Просто забравена технология — обади се един от работниците. — Като онази, с която египтяните са издигнали пирамидите. Можем да предполагаме как са го направили, но не знаем със сигурност.
— Боже мой — дрезгаво прошепна Себастиан, докато се препъваше напред. Щеше да падне, ако един от швейцарските гвардейци не го бе удържал. Протегна ръка и докосна печата.
Линиите му бяха все още ясни и с остри ръбове. Блестеше, сякаш е бил изсечен вчера.
Вярно е. Всичко е вярно. Себастиан прокара трепереща длан по печата.