— Никога не съм вярвал особено в бог, който се меси в живота ни. Сигурен съм, че си има достатъчно друга работа, за да отговаря на молитви.
— Не ми се вярва атлантите да са се молили островът им да потъне.
— Сигурно не са. — Лурдс се намръщи.
— В надписите казва ли се защо бог е потопил острова?
— Разгневил се на хората.
— Това май е типично за него, ако се вярва на Стария завет.
— Нищо ново, нали?
— Тогава защо се вълнуваш толкова?
— Защото съвпада с онова, което Адебайо ми разказа за Удавената земя. Това е неговото име за потъналия свят.
— Не успях го да чуя.
Лурдс се сети, че не е имало време да й разкаже историята по пътя към Лагос, и го направи сега.
— Най-интересното за мен е, че според Адебайо по онова време всички говорели на един език.
— Нямаше ли и в Библията подобно нещо? — попита Наташа.
— Разбира се. Историята за Вавилонската кула.
— Сещам се. Хората решили да издигнат кула, по която да се изкачат до небето при бог. Като видял това, бог сложил край на единството им и направил така, че да се разделят и да говорят на различни езици.
— Именно. Смята се, че кулата е била построена във Вавилон. Вероятно това е една от причините градът да се нарича така. Името е акадско и най-общо се превежда като „Порта на бога“.
— Но защо говориш за Вавилонската кула? Мислех, че става дума за Атлантида.
Лурдс въздъхна. Напоследък прекаляваше с работата. Вместо да забавя темпото, той сякаш го увеличаваше.
— Защото ако има място, където всички хора говорят на един и същ език, би следвало да се предположи, че става дума за остров.
— А какво ще кажеш за Плодородния полумесец8? Смята се, че човечеството е тръгнало от него.
— Археологическите данни изглеждат доста ясни, така че няма да дискутирам това. Ще предположа само, че група хора е отплавала оттам, открила е чуден остров в Атлантическия океан и е създала на него общество, каквото никой преди не е виждал.
— Защо?
— Защото Платон казва, че Атлантида била именно такава държава.
— Други твърдят, че е чиста измислица.
— Може и да е. Но островът, на който според надписите са се появили тези артефакти, е бил истински. Ако в онези времена някой е искал да построи толкова висока кула, че да заплаши бог, защо това да не е станало в Атлантида?
— Какво искаш да кажеш?
— Смятам, че високоразвитата цивилизация на острова, която е създала тези инструменти, е била в състояние да построи и Вавилонската кула.
— Ако се съди по новините, на обекта не са открити основи на небостъргачи — каза Наташа.
— Доколкото видях, не са намерили кой знае колко от града върху проучвания район. При потъването на острова всичко на повърхността е било заличено. А и в пещерите не са намерили кой знае какво.
— Намерили са врата — рече Наташа.
Лурдс я погледна.
— Каква врата? — Не беше гледал телевизия напоследък.
Наташа взе дистанционното и включи телевизора. Темата на предаването на CNN бяха разкопките и откриването на странна метална врата в пещерите.
Камерата се фокусира във вратата. Лурдс ахна. Не можеше да повярва на очите си.
— Вратата се вижда съвсем ясно на записа, който получихме от информационния екип на отец Себастиан — казваше водещият. — Засега изследователите не са успели да преминат от другата страна. Според моите източници археолозите се страхуват, че при по-нататъшни разкопки може да се стигне до срутване. Засега работата — доколкото изобщо има такава — продължава много предпазливо.
Лурдс сграбчи химикалка и лист от бюрото, застана пред телевизора и започна да пише трескаво.
— Какво има? — попита Наташа.
— Надписът върху вратата — дрезгаво отвърна Лурдс, — е на същия език и писменост, които дешифрирам върху инструментите.
Не бива да правиш това — каза си Лесли Крейн, докато прекарваше картата през електронната ключалка на вратата на Лурдс. Но знаеше, че най-вероятно ще го направи, още в момента, когато бе взела резервния ключ от рецепцията.
Още му беше бясна, задето не бе попречил на Наташа да изгори телефона й. В края на краищата тя трябваше да представи нещо на продуцентското студио. Лурдс беше трамплинът за професионалния й триумф.
Освен това имаше и лични причини. Нямаше по-добър начин от секса, за да разтовари бушуващите емоции.
8
Регион в Близкия изток, включващ днешните Израел и Ливан и части от Йордания, Сирия, Ирак и Турция, напояван от реките Йордан, Ефрат и Тигър. — Б.ред.