Пристъпи в стаята и видя, че всички лампи са запалени. Очакваше да намери професора зад бюрото или в леглото. Смяташе, че ще я усети веднага щом прекрачи прага. Всички бяха малко напрегнати след приключенията през последните няколко дни. Ако я видеше да влиза, това щеше донякъде да намали елемента на изненада, но едва ли би се отразило на желанието, което изпитваха един към друг. Двамата с Лурдс си пасваха добре в леглото. Сигурна беше, че и той е на същото мнение.
Само че него го нямаше.
Изпълни я раздразнение при мисълта, че Лурдс броди из хотела, след като Наташа им бе наредила категорично да бъдат колкото се може по-незабележими. Нима бе излязъл навън и изложил на риск живота си и нейната история?
Започна да разчиства леглото. Когато се върнеше, щеше да я намери тук и да се отдадат на помирителен секс — той почти винаги бе най-добрият. Не мислеше, че Лурдс е твърде объркан от чувствата, които тя хранеше към него напоследък, но това не намали ентусиазма й.
Тогава забеляза жълтия бележник на бюрото, изписан с прилежния му почерк. Една дума се наби в очите й.
Атлантида
Вдигна като хипнотизирана бележника и прелисти страниците. Атлантида се срещаше на няколко пъти, сякаш Лурдс отново и отново беше достигал до един и същи отговор.
Островно царство. Удавена земя. Неподчинение пред бог. Един език.
Атлантида.
Забравила сексуалните си копнежи, Лесли грабна бележника, отнесе го в стаята си и засне страниците с цифровия си апарат. Сърцето й биеше бясно в гърдите. Очакваше Лурдс да се върне всеки момент.
Но той не се върна.
Когато приключи, върна бележника в стаята му. Мислите й препускаха. Това се оказваше по-голямо, отколкото си бе представяла. Разполагаше с чисто злато. Ако можеше да свърже по някакъв начин името на Лурдс с разкопките на Атлантида и звънеца, който бяха намерили, рейтингът на предаването й щеше да скочи до небето.
И не само това — щеше да продаде нови серии. Може би дори за ГОЛЕМИ пари. Ако разкопките на Атлантида в Испания се окажеха важни — а те ставаха още по-интересни с откриването на загадъчната врата, — тя щеше да има своя дял от сензацията.
Вълнението й нарастваше. Желанието за секс — също. Настани се в леглото и зачака. Нетърпеливо.
След още един час Лурдс най-накрая се наговори. Вълнението обаче все още кипеше в него, а мисълта за откритата от отец Себастиан масивна врата не го напускаше.
Не можеше да повярва, че Наташа е все още будна.
— Какво ще правим? — попита тя.
— Диоп и Адебайо повикаха другите Пазители — каза Лурдс и седна на ръба на бюрото в другия край на стаята. — Ще се срещнем с тях в Лондон.
— Ще носят ли инструментите?
— Да.
— Показват голямо доверие в нас.
— Не — поклати глава Лурдс. — Не това е причината. А голямото им отчаяние. Работодателят на Галардо разполага с два от инструментите. Ако успее да ги разчете, а няма причина да не е в състояние да го направи…
Наташа му се усмихна дяволито.
— Признаваш, че някой друг може да бъде толкова талантлив с езиците като теб ли?
— Който и да е той, знае повече от нас за това, което търсим.
— Мислиш ли, че знае за Атлантида?
Лурдс не се поколеба. След като бе задала въпроса, всичко му се избистри.
— Най-вероятно.
Наташа сбърчи чело.
— Замислял ли си се за ролята на Църквата?
— Църквата ли? Католическата църква? — Лурдс поклати глава. — Защо им е…
— … да финансират и водят разкопки на място, което може и да е Атлантида — прекъсна го Наташа. — И аз се питах същото. Какъв интерес би могла да има Римокатолическата църква във всичко това?
Лурдс се замисли над думите й, тъй като да свърже двете събития — Атлантида и разкопките на Църквата с инструментите — наистина не му беше хрумвало. Но в светлината на потенциалната връзка с Атлантида — и като се има предвид с какви съкровища разполага в библиотеките и архивите си — как беше възможно Църквата да не знае нищо?
Изпълни се с безпокойство, когато обмисли последиците. Църквата разполагаше с мрежа, обхващаща целия свят. Ако някой бе в състояние да търси нещо в течение на стотици и дори хиляди години, това беше именно Римокатолическата църква.
— Мисля, че прекаляваме — каза той.