— Дали? — вдигна вежда Наташа.
— Дойде ред и на конспирациите.
— В работата си непрекъснато се сблъсквам с конспирации. Заговор за извършване на убийство. Заговор за обир. Заговор за измама. Тук има нещо скрито, и то може би от хилядолетия. А сега е на път да излезе на бял свят. Не мислиш ли, че някой ще поиска да го контролира?
Думите й бяха съвсем основателни от гледна точка на изследването, което правеше Лурдс, и това го разтърси.
— Никой не би могъл да предвиди, че земетресението ще изхвърли онова парче суша на повърхността — каза той.
— Когато някой хвърли труп в Москва река, едва ли очаква той да изплава отново. Но понякога се случва.
— Говориш за убийство — възрази Лурдс. — След най-много сто години всички свързани с него ще бъдат мъртви.
— Говоря за събитие. Ти спомена потъването на Атлантида. Унищожаването на Вавилонската кула. Това са събития с доста големи последици. И засега са единствените, за които знаеш. Ами ако има и нещо друго?
Лурдс се замисли. Имаше нещо друго. Трябваше да има. Ако инструментите бяха без значение, тогава защо бяха убили Юлия заради тях?
— Ще продължим да търсим — каза той.
— Очаквай по-голяма съпротива — отвърна Наташа. — Сигурна съм, че който и да стои зад Галардо, не е планирал да научаваш толкова много.
Лурдс кимна и се изправи.
— Може би си права.
— Сигурна съм, че съм права. Именно затова Галардо и хората му се мъчат да ни убият. — Наташа прегърна коленете си.
— Ще си вървя. — Лурдс тръгна към вратата. — По-добре опитай да поспиш няколко часа преди полета.
Ръката му беше върху дръжката на вратата, когато тя го повика обратно.
— Не ми се спи — каза тя.
Лурдс я погледна, мъчейки се да разбере какво иска да каже.
— Освен ако не изпитваш някакви скрупули — добави Наташа.
— Не — каза Лурдс и пристъпи към нея. Лесли не бе посещавала леглото му, откакто бяха в Нигерия. А и напоследък не хранеше особено добри чувства към него. Реши, че това е предостатъчно.
Наташа го прие с отворени обятия.
Грубото чукане по вратата го изтръгна от съня. Едва бе отворил очи, когато Наташа се освободи от прегръдката му и го прескочи с пистолет в ръка. Чаршафът се плъзна на леглото, разкривайки голото й тяло.
В същия момент вратата се отвори и Лесли нахълта вътре.
— Минава единайсет — рязко каза тя. — Ако не станете, ще изпуснем самолета. — Изгледа кръвнишки Лурдс. — А ти си истински кучи син, да знаеш.
Лурдс не знаеше какво да каже, затова премълча.
— Можех да я застрелям — каза Наташа на руски. Не направи никакъв опит да се покрие.
— Не — изграчи Лурдс, докато умът му се мъчеше да роди нещо смислено.
Без да каже нищо повече, Лесли излезе от стаята и си проби път през Гари, Диоп и Адебайо. Двамата възрастни мъже се опитваха да скрият усмивките си.
— Човече, това беше адски грубо — рече Гари. — Опитах се да я убедя да не използва резервната карта. Просто не пожела да ме слуша, след като чатна къде си.
— Би ли затворил вратата? — помоли Лурдс.
Гари отдаде отсечено чест и изчезна.
Наташа се надигна от леглото и тръгна към банята.
Лурдс остана да лежи, чувствайки се като нежелана награда в някакво свирепо състезание. Ако не беше си прекарал чудесно, сега сигурно щеше да му е криво. Той се зазяпа в изкусително поклащащите се бедра на Наташа, докато тя не го забеляза.
Сграбчи тениската от бюрото и му я хвърли.
— Обличай се.
— Можем да влезем заедно под душа — предложи. Лурдс. — Ще спестим време.
Наташа го погледна и се ухили.
— Ако съдя по последния път, ще закъснеем още повече — отвърна тя и затвори вратата на банята.
Лурдс изстена и се надигна с мъка. Полетът до Лондон се очертаваше дълъг. За щастие можеше да се зарови в превода на надписите. Ако всичко вървеше добре и имаше повечко късмет, може би щеше да е приключил, преди да кацнат.
21.
Международно летище „Муртала Мохамед“
Лагос, Нигерия
12.09.2009
— Хей.
Сепната от гласа на Гари, Лесли вдигна очи към отражението му в стъклото. Беше се загледала към самолетите на пистата. Баща й често пътуваше извън страната по работа. Двете с майка й винаги го изпращаха до „Хийтроу“. Лесли беше запленена от самолетите. Хората непрекъснато пристигаха и заминаваха нанякъде.