— Какво?
Гари сви смутено рамене. Приличаше на кацнал на клон петел. Слушалките на iPod-а висяха на врата му. Едва сега си даде сметка колко грубо се беше държала с него. Точно в този момент не й пукаше. Но знаеше, че по-късно ще съжалява, затова му спести хапливите коментари, които й идваха наум.
— Просто исках да се уверя, че си добре — каза Гари.
— Добре съм.
Той кимна.
— И аз така си помислих.
— Аз съм лошо момиче — каза Лесли, като се мъчеше да скрие горчивината в гласа си. — Не ми е разбил сърцето. Просто правихме секс.
— Да. Знам. Случвало ми се е на няколко пъти. — Гари й хвърли крива усмивка. — Шантава работа — отначало си казваш, че е само физическа връзка и не ти пука…
— Не ми пука.
— … а ти е криво, когато приключи. — Гари я погледна още по-смутено. — Просто исках да знаеш, че не си сама.
— Да не си влязъл в ролята на голямото братче?
— Може би донякъде.
Лесли изгледа свирепо отражението на Лурдс и Наташа, седнали до изхода на чакалнята. Професорът работеше върху бележките си. Руската крава четеше списание и отпиваше вода от бутилка. Не разговаряха помежду си.
— Щом си ми батко, би ли натупал Лурдс вместо мен? — попита Лесли.
Гари се намръщи.
— Не мисля, че идеята е добра.
— Че защо? Само не казвай, че те е страх от него. Той е просто университетски професор. Здрав и як момък като теб не би имал никакъв проблем с такъв като него.
— Лурдс не ме притеснява. Повече се страхувам от новото му гадже. Ще ми нарита задника, без да се замисли. И то ако преди това не ме пречука.
— Ама че батко — промърмори Лесли.
Гари я погледна с огорчена физиономия.
— Просто исках да ти кажа, че съм на линия, ако имаш нужда от нещо. — Обърна се и се отдалечи.
Лесли въздъхна. Не трябваше да си толкова груба с него. С нищо не ти е виновен. Отпи от енергийната си напитка и продължи да гледа самолетите. По-късно щеше да се извини на Гари за гадното си поведение. Но засега имаше нужда да остане ядосана.
Да бъде ядосана беше единственият начин, по който можеше да напомпа егоизма си достатъчно, за да предаде доверието на Лурдс и да се погрижи за собствената си кариера. Знаеше, че трябва да го направи. А и след като тази сутрин бе открила професора в леглото на Наташа, той май си го заслужаваше.
Няколко минути по-късно пътниците започнаха да се качват на самолета. Лесли гледаше как Наташа и Лурдс си събират нещата. Диоп и Адебайо се затътриха след тях, без да прекъсват оживения разговор, който водеха от сутринта. Гари си беше намерил поредната хубавица и бъбреше с нея.
Лесли събра кураж, обърна се и пусна празната кутия от напитката в кошчето, след което се насочи към телефоните до тоалетните.
Пъхна в апарата кредитната карта на компанията и набра телефонния номер на шефа си.
— Уин-Джоунс.
— Филип, Лесли е.
Тонът на Уин-Джоунс моментално стана раздразнен.
— Къде си, по дяволите? — сприхаво попита той.
При друга обстоятелства Лесли би се уплашила да не загуби работата си. Но не и днес. Историята, с която разполагаше, просто бе прекалено голяма.
— В Нигерия — отвърна тя.
Уин-Джоунс изруга цветисто.
— Знаеш ли колко ни струва малката ти екскурзия?
— Нямам представа — честно си призна Лесли. Беше се отказала да следи разходите, след като видя разписките за първите няколко хиляди лири, които бяха похарчили.
— Надхвърлихте многократно онова, което мога да покрия. Когато се върнеш, сядаш да си пишеш оставката. И имаш страшен късмет, че ви плащаме самолета.
— Ти ще имаш късмет, ако не вдигна цената.
Това разрази нова буря от ругатни.
— Филип — каза Лесли, докато за последен път призоваваха пътниците да се качат в самолета, — мога да ти дам Атлантида.
Ругатните спряха.
— Чу ли ме? — попита тя.
— Да — предпазливо отвърна Уин-Джоунс.
— Нещата, които търсим — звънецът от Александрия, цимбалът от Русия и барабанът от Нигерия, за който нямах време да ти разкажа — са свързани с Атлантида. Лурдс се справи. Мога да го докажа.
Уин-Джоунс замълча за малко от другата страна на линията.
— Не си просто отчаяна, нали? Или полудяла от някоя тамошна болест?