— Истина ли е? — остро попита Уидър.
— Кое?
— Наистина ли си открил кода на Атлантида?
Лурдс не беше сигурен как точно да отговори. Взираше се в телевизионния екран и се чудеше как от CNN са успели да се доберат до историята.
— В Александрия се появи нещо — слабо каза той. — Тръгнахме по следите му.
— „Тръгнахме“?
— Мис Крейн и аз. И още няколко души. — Не знаеше как щеше да обясни всичко необходимо за толкова кратко време. — Намерихме артефакт с надпис, който не можех да разчета.
— Ти?
— Да. Именно аз.
— Мнозина от вас сигурно познават името на професор Лурдс — каза младият водещ. — Неотдавна той преведе един ръкопис, добил известност като „Креватни упражнения“.
На екрана се появи крещящата обложка, която красеше — ама че подбор на думи! — изданието с меки корици. Позата беше излязла направо от „Кама сутра“.
— Ох, Господи, не отново — изпъшка Уидър.
Лурдс трепна. При представянето в дома на декана преводът беше станал сензация. Но след като го издадоха (и влезе в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“), деканът не остана особено щастлив. Често казваше…
— На твое място не бих искал в този университет да ме запомнят само с порнографията. Колко пъти съм ти го казвал?
— Честно казано, не зная — отвърна Лурдс.
— А сега професор Лурдс е насочил невероятния си ум в нова посока — каза водещият от екрана. — За атлантския шифър ще ни разкаже Лесли Крейн, водещата на „Древни светове, древни народи“.
— Значи действате заедно? — обвинително рече Уидър. — От BBC може и да го намират за весело, но аз определено не мисля така.
— Нямах представа за това — възрази Лурдс.
Картината показа ъгъла пред хотел „Хемпъл“. Лесли изглеждаше блестящо с микрофон в ръка.
— Аз съм Лесли Крейн, водеща на „Древни светове, древни народи“ — каза тя. — Мнозина от вас са чували за професор Томас Лурдс. Превърналият се в бестселър превод на „Креватни упражнения“ все още е една от най-купуваните книги. Докато заснемахме епизод за моята програма „Древни светове, древни народи“, професор Лурдс откри древен звънец, който ни поведе по цял свят. Но именно тук, в Лондон, професорът най-накрая разби кода, който пазеше последните тайни на Атлантида.
На екрана отново се появи водещият.
— Мис Крейн обеща да ни даде повече информация веднага щом я получи. Но дотогава остава да се разбере дали отец Себастиан и неговият екип ще успеят да отворят загадъчната врата към пещерите, които според тях са свързани с Атлантида, и дали проучването на професор Лурдс ще даде изцяло нова насока на разкопките.
Лурдс изключи телевизора. Не му беше нужно да гледа повече. Душата го болеше.
— Значи не си знаел за това? — попита Уидър.
— Не — отвърна Лурдс. — Не знаех.
— Наистина ли си открил кода на Атлантида?
— Така мисля.
— Значи историята е вярна?
— Доколкото знам, да.
— Но не си знаел, че журналистката ще се разприказва пред CNN.
— Не. Ако ме беше попитала, щях да я помоля да не го прави. Тя знаеше, че не искам разгласа.
— Тогава защо го е направила?
— За да си отмъсти.
— Защо й е да… — Уидър млъкна.
Лурдс се усети, че е казал твърде много.
— Ох, Томас — изстена Уидър. — Кажи ми, че не си спал с нея.
Лурдс не каза нищо.
— Господи, човече, та тя може да ти бъде дъщеря.
— Само ако бях почнал да правя деца наистина много рано — опита да се защити Лурдс.
— Значи трябва да очаквам и този скандал ли?
— Няма да бъде скандал.
— Разбира се, че ще бъде. Как иначе? Ти си единственият професор, който е достатъчно представителен, за да се появи в „Добро утро, Америка“, готов да разменя остроумия с Джон Стюарт в „Дейли Шоу“ и отгоре на всичко да падне до дъното на детинщините и щуротиите на Шоуто на Джери Спрингър със сексуалното си неблагоразумие.
Самият Лурдс не мислеше, че сексът трябва да бъде благоразумен. И смяташе, че никога не е бил безотговорен във флиртовете си. Конското на декана наистина го изненада.
— Не знаех, че гледаш Шоуто на Джери Спрингър — каза той.
Уидър пое дълбоко дъх и преброи на глас до десет.
— Трябва да бъдеш много радостен, че имаш място тук, професор Лурдс.
— Радвам се. А понякога дори съм изумен.