— Даваш ли си сметка, че ситуацията изглежда така, сякаш драпаш да се натрапиш на всички медии, които отразяват разкопките?
— Да.
— Е?
— Какво „е“?
— Свързано ли е всичко това с Атлантида?
— Така мисля.
— Тогава, колкото и да не ми се ще да го казвам, заминавай да го докажеш. Не можеш да обърнеш коня насред течението.
Лурдс беше сигурен, че Уидър е наизустил метафорите си отнякъде, но бе твърде уморен, за да гадае откъде точно.
— Добре.
— И гледай да го направиш както трябва — предупреди го Уидър. — С това можем да привлечем много студенти, а и допълнително финансиране.
Лурдс поклати глава. Тези неща винаги бяха в главата на декана. Той се сбогува и затърси обувките си. Трябваше да намери Лесли и след това…
Спря на това място, защото, честно казано, не знаеше какво ще направи.
Срещна Наташа в коридора. Тя изглеждаше достатъчно разярена, за да убие някого. Лурдс със свито сърце си помисли, че знае кого точно би унищожила.
— Видя новините, нали? — остро попита тя на руски и тръгна по коридора към стаята на Лесли.
— Да — отговори Лурдс. — Май ще трябва да поговоря с нея.
— И двамата ще поговорим с нея — заяви Наташа. — С дрънканиците си може да е подплашила виновниците за смъртта на Юлия.
Лурдс не смяташе, че има такава опасност. Галардо и мутрите му бяха показали, че са готови да убиват при всякакви обстоятелства. Не мислеше, че дреболия като CNN би ги разтревожила особено.
— Онези хора няма да избягат от битката — рече той.
— Да, но ще се пръснат във всички посоки като хлебарки на светло. Ще бъде по-трудно да ги намерим. — Наташа спря пред вратата на Лесли и почука силно с кокалчетата на юмрука си. — Трябваше да я оставим в Африка.
Лурдс застана до нея и зачака. Цялата работа започваше да излиза от контрол. Почти усещаше как възможността да преведе надписите му се изплъзва.
— Или в Одеса — каза Наташа. — Трябваше да я оставим в Одеса. — Почука отново, този път по-силно. Изгледа кръвнишки Лурдс. — Какво толкова намери у нея?
Този въпрос го свари неподготвен. Сигурен беше, че каквото и да отговори, щеше да бъде използвано срещу него. Помъчи се да изглежда мъдър и опитен.
Наташа изсумтя гневно.
— Мъже. — Каза го като ругатня. Почука отново.
От съседната врата и от двете отсреща през коридора надникнаха глави.
— Може би ще е по-добре да продължите разправията другаде — предложи оплешивяващ мъж.
— Това е полицейско разследване, господине — каза Наташа на английски. Гласът й без никакво усилие бе придобил характерния официален тон на служителите на реда. — Моля, приберете се в стаите си.
Хората с неохота изчезнаха.
Наташа отново заблъска вратата и Лурдс бе готов да се закълне, че тя подскача на пантите си при всеки удар.
Гари надникна от своята стая.
— Здрасти.
— Здрасти — отвърна Лурдс.
— Какво става? — поинтересува се операторът.
— Къде е харпията? — попита Наташа.
Гари примигна.
— Ъъъ, няма я. Прибра се вкъщи.
— Кога?
— След като заснехме трейлъра за новите серии, които предложи на шефа си.
— Току-що го дадоха по CNN.
— Няма начин — каза Гари.
— Ама има — отвърна Лурдс.
— Не трябваше да го пуска по телевизията. Здравата ще й го начукат.
— Поне ще роди нещо истинско — каза Наташа. — И то сигурно ще защити докторантура в Харвард.
Ох! — изстена мислено Лурдс.
— Направи трейлъра, за да го покаже на шефа си. Филип Уин-Джоунс. Смята, че ако тази история с Атлантида се раздуха, ще може да уреди допълнителни серии, освен тази, която вече правите.
— За Атлантида ли?
— Да. Изпрати трейлъра си по интернет. Трябваше да бъде само за фирмено ползване. За да даде някакво оправдание за всичките пари, които пръсна по вас. Сигурно той я е изиграл.
— Защо му е да го прави?
— За да вдигне повече шум.
— Къде живее тя? — попита Лурдс.
Букман Хаус
Централен Лондон
13.09.2009
Патрицио Галардо седеше напрегнат в микробуса, паркиран от другата страна на улицата срещу Букман Хаус. Кварталът беше средна ръка за района — малки къщи и близко разположени спирки на метрото. Едно от онези места, на които млада професионалистка със скромни доходи би се опитала да уреди живота си. Улиците обаче бяха достатъчно тъмни, за да бъдат опасни.