Бяха получили адреса на Лесли Крейн от личното й досие в телевизията. След като разбра, че е напуснала хотел „Хемпъл“, Галардо се надяваше да се появи в дома си.
В края на краищата, на колко места щяха да я посрещнат с „добре дошла“?
— Виждам я — каза Чимино. Седеше зад волана и наблюдаваше улицата през очила за нощно виждане. Кимна към спирката на метрото.
Галардо прие, че Чимино има предвид Лесли. В тъмното не можеше да определи със сигурност. Фигурата й изглеждаше същата. Запита се какви ли чувства храни към нея Лурдс, след като го бе изтипосала по новините. Мурани все още смяташе за целесъобразно да не избързват. Но времето неумолимо работеше против тях.
А дори Мурани не можеше да спре времето.
— Добре — отвърна Галардо. Потупа микрофона си. — Добре ли я виждаш?
— Да — незабавно отвърна Ди Бенедето.
— Водете я тогава.
Загледа през прозореца как Фарук и Ди Бенедето излизат от сенките и застават от двете страни на Лесли Крейн, докато тя се мъчеше да отключи вратата.
За момент жената замръзна. После кимна. Ди Бенедето я хвана за лакътя и я насочи към микробуса. Всеки случаен свидетел щеше да ги помисли за излезли на късна разходка любовници.
Галардо погледна часовника си — 00:06. Беше започнал нов ден. Чувстваше се удовлетворен. Оставаше да направи само още един удар. За щастие всички козове бяха у него.
Ди Бенедето отвори вратата на микробуса и помогна на Лесли да се качи. После грубо я блъсна в седалката.
— Добър вечер, мис Крейн — каза Галардо на английски.
— Какво искате от мен? — Опитваше се да се държи дръзко, но той видя, че устните й треперят.
— Да се обадите по телефона — дружелюбно отвърна. Обърна се в седалката си и я погледна. — После ще ви пуснем.
— И очаквате да ви повярвам?
Галардо я изгледа свирепо и добави заплашително:
— Ако не се обадите, ще ви изкормя и ще ви хвърля в Темза. Сега вярвате ли ми?
— Да. — Гласът й се пречупи. Очите й се напълниха със сълзи, но тя успя някак да ги задържи.
— Малкото ви представление по телевизията разгневи работодателя ми — каза Галардо. — Единственият начин да оцелеете, е като ми съдействате.
Извади мобилния си телефон и й го подаде.
— Звъннете на Лурдс.
Ръката на Лесли трепереше толкова силно, че едва не изпусна телефона.
— Няма да иска да говори с мен.
— По-добре се надявайте да не е така.
Лурдс тъкмо закопчаваше раницата в стаята си, когато телефонът иззвъня. Реши да не отговаря, но в крайна сметка отстъпи. Можеше да е пак декан Уидър.
Заобиколи леглото и вдигна слушалката.
— Ало.
— Томас.
Моментално разпозна гласа на Лесли. Гневът пламна в него като нажежена до бяло жица.
— Лесли, имаш ли представа…
— Моля те. Чуй ме.
Задавеният й глас бе на ръба на истерията и това го накара да млъкне. Вратата се отвори и в стаята влезе Наташа, у която беше резервната карта. Погледна го малко раздразнено. Очевидно беше готова за тръгване.
— Хванаха ме, Томас — дрезгаво прошепна Лесли. — Галардо и хората му. Отвлякоха ме.
Лурдс усети как подът се люшва под него. Седна на ръба на леглото, защото коленете му внезапно омекнаха.
— Добре ли си? — попита той.
Това привлече вниманието на Наташа. Тя пристъпи към него и оформи с устни: Лесли?
Лурдс кимна.
— Добре ли си? — повтори той.
— Не са ми сторили нищо.
Кой я е пипнал? — попита Наташа.
Галардо — отвърна с устни Лурдс.
— Какво искат? — попита Лурдс.
— Не знам. Томас, просто искам да знаеш, че нямам нищо общо с излъчването по CNN. Идеята не беше моя. Аз…
Миг по-късно в слушалката заговори мъжки глас.
— Мистър Лурдс, ще ви направя едно предложение.
— Слушам ви.
— Работодателят ми иска трите инструмента, които намерихте.
— Нямам…
Плясък на плът върху плът прекъсна думите му. Лурдс чу как Лесли нададе вик от шок и болка, след което започна да плаче.
— Знам, че ви е известно къде се намират тези инструменти — каза мъжът. — Всеки път, когато ме излъжете, ще режа един от пръстите й. Вярвате ли ми?