— На близо три километра.
Галардо погледна неспокойно към входа на пещерата.
— Доста път под земята.
— Доста път извървях аз, за да стигна там, където искам да бъда. Изгарям от нетърпение.
Надяваше се, че Себастиан няма да намери Книгата преди пристигането му.
По заповед на един от гвардейците Лурдс се качи на едно ремарке, пригодено за превоз на припаси и работници през обекта. Седнаха на дълга дървена пейка.
Лесли се настани до него.
— Не обичам пещери — каза тя.
— Някои от тях са доста интересни — отвърна Лурдс. Беше посетил няколко, докато изучаваше праисторическите рисунки с надежда да намери някакви признаци на рудиментарна писменост. Мисълта за това как са живели хората в тях го бе пленила за известно време.
— Ти си падаш по какви ли не смахнати работи.
Лурдс се ухили.
— Май да.
— Това е едно от нещата, които те правят интересен.
— Ще се доверя на думите ти. — Мъчеше се да върви в крак с начина й на мислене. Не знаеше дали отначало го беше намерила за чаровен или отблъскващ. С огромна изненада установи, че мнението й има значение за него.
Вместо да се притеснява за Лесли, Лурдс насочи вниманието си към базовия лагер. Беше организиран горе-долу по същия начин като лагерите на алпинистките експедиции. Осигуряваше се храна, медицинско обслужване и развлечения. Имаше дори телевизия и видеоигри, захранвани от бумтящите генератори, които изпълваха пещерите с ниско боботене.
Камионът рязко потегли със закаченото ремарке. За момент Лурдс полетя към Лесли. Загледа се в гвардейците срещу себе си. Ако сцената беше от филм за Джеймс Бонд, Агент 007 веднага щеше да се задейства и да се справи с враговете си. А след това — да спаси света.
Но Джеймс Бонд поне знае от какво спасява света — кисело си помисли Лурдс. А той все още имаше само най-обща идея какво ще намерят.
Осъзнаваше колко налудничава е идеята му да скочи на гвардейците. Беше тайно благодарен за това. Като едното нищо можеха да го надупчат и Мурани да измъчва умиращото му тяло с нажежени шишове или нещо такова, за да го принуди да преведе надписа.
Камионът набра скорост, докато се спускаше в земните недра. Лурдс откри, че разкопките бяха следвали предварително съществуващи тунели, но на работниците им се бе налагало да разширяват някои от тях. Фаровете пронизваха мрака, а по голата стена светеха ярки крушки, които бележеха пътя им.
Усети как Лесли трепери до него. Замисли се дали да не я прегърне. Можеше да го направи дори с белезниците. Но не знаеше дали тя ще му позволи. Затова седеше мълчаливо, изпълнен с ужас и очакване какво ще намерят в края на това пътешествие към Атлантида.
— Това са били катакомбите под града. — Отец Себастиан вървеше сред големите каменни плочи, върху които бяха изобразени толкова много разкази от Битие. Спря пред една, която несъмнено илюстрираше раждането на вселената и разделянето на светлината и мрака. Бог стоеше с вдигнати нагоре ръце, заобиколен от слънчева светлина. — Сигурно са ги прокопали, докато са строили града.
— Но горе не намерихме нищо — рече Бранкати.
— Нима това не може да се обясни със земетресенията и огромните вълни? — Себастиан прокара длан по картина, показваща строежа на огромен зикурат10 в центъра на фантастичен град, далеч по-развит от всичко, което би трябвало да съществува по времето, за което се предполагаше, че е потънала Атлантида.
— Да. Виждал съм поразени от земетресения места, които бяха изравнени със земята в селските райони. Но такива неща не се случват в градове като днешните. Има прекалено много комунални линии и подземни системи — може би като тази, — за да изчезнат напълно.
— А преди хиляди години?
— Виждали сте кръглите стени на повърхността. Те са доказателство, че това най-вероятно е Атлантида.
Себастиан кимна. Посочи картината пред себе си.
— Библеистите и историците грешат за Вавилонската кула. Не е била изградена във Вавилон. А тук, в Атлантида.
— Така ли мислите? Не бях очаквал това.
Разпозна гласа, но нямаше никаква представа какво прави тук човекът. Обърна се към кардинал Мурани, който приближаваше начело на малката армия швейцарски гвардейци.
— Какво правите тук? — остро попита Себастиан.
Мурани спря пред картината и я разглежда известно време. После се обърна към Себастиан.
10
Кула със стъпаловидна пирамидална структура, според шумеро-акадските вярвания свързваща рая със земята. — Б.ред.