— „Адам, Ева и децата им проявили егоизъм още в Едемската градина. Светът бил в краката им, а те искали повече. Първият Син вървял с тях и се опитвал да ги учи на пътищата божии, но не им предал цялото божие знание и те се провинили пред него. Накрая решили да вземат знанието за себе си“.
Следващото изображение беше обезпокоително. На него се виждаше мъж в дълбок поток под водопад. От двете страни на потока други мъже с дълги пръти не му позволяваха да излезе на сушата.
— „Синовете на Адам с най-черните сърца отвели Първия син до потока, който захранвал Едем, и го удавили. Това накарало бог да ги прогони от Едемската градина и по-късно да удави лошотията на света“.
На следващия камък ликуващи хора вдигаха високо Книгата на познанието.
— „Децата Адамови взели Книгата на познанието. Празнували своята победа, но не признали невежеството си. Макар да изучавали Книгата, не можели да я разберат. Три дни след смъртта си Първият син възкръснал отново“.
Следващата сцена показваше Първия син в роба и ореол около главата си да върви през гора, пълна с уплашени мъже и жени. Около тях имаше диви животни, готови да им се нахвърлят.
— „Когато се върнал, Първият син носел гнева на Отца си. Никое оръжие Адамово не го пробождало. Никой камък не го наранявал. Децата Адамови паднали в страх пред него. Той…“ — Лурдс се поколеба, мъчейки се да дешифрира думата.
— „Той отчуждил животните от децата Адамови“ — каза отец Себастиан.
Лурдс хвърли поглед към свещеника.
— Можете ли да го четете?
Себастиан кимна.
— Къде сте научили езика?
Старецът поклати глава.
— Никога не го бях виждал, преди да дойда тук.
— Лингвист ли сте?
— Не. Историк съм. Езиците никога не са били моята стихия. Едва се справям с латинския.
— Но можете да четете това?
Себастиан кимна.
— Можете ли да обясните тази своя способност?
— Не.
Лурдс изгледа стареца с любопитство. Няма начин точно сега да повярвам в божествената намеса. Но как иначе да обясни твърденията на свещеника? Не му се вярваше да лъже…
Обърна се към последната картина от серията.
— „Адам, Ева и всичките им деца били прогонени от Едемската градина“.
Изображението върху камъка много приличаше на интерпретациите в няколкото илюстрирани библии, които му бяха попадали. Крилат ангел с огнен меч препречваше обратния път. Но този път до ангела стоеше Първият син.
— „В справедливия си гняв бог оставил Книгата на познанието сред хората“ — продължи Лурдс. — „Предупредил ги, че ако бъде намерена, тя трябва да се пази непрочетена, докато той не я вземе от този свят“.
— Но Книгата на познанието не била изгубена — каза Себастиан. — Един от Адамовите потомци я скрил за идните поколения. Довел семейството си тук, за да положи основите на Атлантида и началото на цивилизацията, която щяла да си навлече най-големия гняв божий.
— Откъде знаете това? — попита Лурдс. Беше толкова погълнат от вълнение, че едва забелязваше Мурани и въоръжените войни около себе си.
— От разказа ей там. — Себастиан ги поведе между камъните и лъчът от фенерчето му освети още надписи.
Лурдс тръгна след него, следван от Мурани и швейцарските гвардейци.
Сърцето на Гари блъскаше яростно, докато вървеше след Наташа.
Приятел, сам си го натресе. Ще ти светят маслото. Разкарай си кървящия задник от това място.
Но не можеше. Трябваше да направи нещо, за да помогне на Лурдс и Лесли. Пък и беше израснал със супергероите от комиксите и компютърните игри. Винаги беше искал да е човек на действието. Пречупваш лошия, грабваш момичето и тъй нататък. През последните няколко седмици обаче беше научил, че не е толкова лесно да си герой. Героите май по-често кървяха до смърт, отколкото да вдигат купони по случай победата.
Но това нямаше да го спре.
Последва Наташа до една от временните постройки пред гърлото на пещерата и се промъкна вътре. До входа имаше рафтове с комбинезони, които работниците използваха, за да се предпазят от студа.
— Обличай се — тихо нареди Наташа в тъмното. Хвърли му чифт работни ботуши. — И обуй това.