— Нещо сбъркани ми се виждат — запротестира Гари.
— Кофти. Ще трябва да свикваме. Престъпниците често ги хващат, защото не си сменят обувките. — Наташа сви рамене в комбинезона си и го нахлузи върху двата си пистолета. — Надзирателите сигурно проверяват за работни ботуши и каски. Ако не ги носиш, ще те забележат. — Даде му една шапка. — А не искам това да се случва.
— Нито пък аз. — Гари си сложи каската и изрита обувките си. — Ама ботушите са си сбъркани.
Наташа не отговори, вдигна косата си, нахлупи каската отгоре й и се върна обратно при вратата. На Гари му се наложи да побърза, за да не изостане. Настигна я, когато тя влизаше в пещерата.
— Само един въпрос — тихо промърмори той. — Имаш ли план?
— Имам — каза Наташа. — Намираме Лурдс и Лесли. Взимаме онова, след което са хукнали всички. Измъкваме се. А междувременно оставаме живи. — Погледна го. — Ясно ли е?
— Кристално ясно — отвърна Гари. — Особено онова с оставането живи.
— Добре. Не ме карай да ти наритвам задника, че са те убили.
Гари не успя да измисли героичен отговор, така че продължи да върви мълчаливо.
— Човекът, у когото била Книгата на познанието, основал островното царство, станало известно в легендата като Атлантида. Очаквал да получи от Книгата голяма сила и знаел, че останалите хора по света ще се опитат да му я отнемат.
Лурдс спря до отец Себастиан. Фенерчето на свещеника освети камъка пред него, скоро към него се присъединиха и лъчите на останалите.
Картината показваше седнал на трон владетел, оглеждащ огромна империя.
Привлечен от думите, Лурдс отново зачете:
— „Изгонени от Едемската градина, децата Адамови заживели във външния свят. Един от тях, Халев11, основал островното царство…“. — Не можеше да разпознае думата. Обърна се към Себастиан.
— Аз я виждам като Небе — прошепна Себастиан, — но името не може да се отнася за това място. Основателят е избрал да го кръсти така.
— „Халев продължил да чете Книгата на познанието. Минали години и той я предал на децата си. Те я предали на своите. Не забравяли за божията мощ. Жадували за нея. Решили обаче да забравят за Бог“.
На следващата картина се виждаше зикурат в строеж. Стотици работници влачеха камъни за постройката, която трябвало да достигне небесата.
— „По заповед на царя — жрец, син на Халев, била издигната огромна кула. Хората искали да живеят на небето и сами да станат богове. Вярвали, че трябва само да се изкачат дотам, за да достигнат божия рай“.
Следващият камък показваше разрушаването на кулата. В основата й лежаха трупове.
— „Бог видял лошите и себични стремежи на хората и изсипал своето отмъщение…“
— „Гняв“ — поправи го Себастиан.
— „… и изсипал своя гняв — съгласи се Лурдс — върху тях и разрушил кулата им. Унищожил и онова, което свързвало всички хора, като отнел езика им. Дори езикът, който донесли със себе си от Едемската градина, бил изгубен“.
Опита се да си представи какво ли е било. Всички хора, споделящи толкова много неща помежду си, внезапно да не могат да разговарят един с друг. Дори праезикът, за какъвто трябваше да приеме донесения от Едем, им бил отнет.
— „С времето те отново заговорили помежду си, но на много различни езици. Разшифровали и езика на Книгата на познанието. Царете — жреци започнали да я четат. Бог призовал морето да се надигне и унищожил острова“.
Следващата картина показваше огромна вълна, която се стоварваше върху острова. Хората стояха вцепенени от ужас и гледаха приближаващата гибел.
— „Само потърсилите убежище в пещерите…“
— Катакомбите — каза Себастиан.
— „… катакомбите… — автоматично се поправи Лурдс. Думите го теглеха след себе си и той ги гонеше с фенера си. — … преживели, потопа. После, когато морето се отдръпнало, оцелелите заключили Книгата на познанието в… дома на…“ — Спря, неспособен да продължи.
— В Залата на акордите — каза Себастиан. — Точно в нея се намираме сега.
Лурдс освети каменната стена. Облечени в роби мъже стояха в пещерата пред пиктограми, които разпозна като картините, които виждаше в момента.
— Значи Книгата на познанието е тук? — попита Мурани.
— Не зная — отвърна Лурдс.
Лесли извика от изненада и болка.
Когато Лурдс се обърна към нея, Мурани я беше сграбчил за косата и я дърпаше да падне на колене. Взе пистолета на един от гвардейците.
11
Библейски герой, описан в книга Числа. Един от двамата, които единствени влизат в Обетованата земя след 40-годишното лутане на евреите в пустинята след бягството им от Египет. — Б.ред.