Лурдс искаше да каже не. Всичко добро и достойно в него отказваше да сътрудничи на полуделия фанатик. Но настоятелният глас от най-дълбокото кътче в ума му не млъкваше. Той искаше да прочете Книгата. Копнееше да разбере какво е написано в нея.
— Как можете да се отдръпнете сега? — попита Мурани.
— Не позволявайте да ви придума — изграчи Себастиан. — Не се поддавайте на изкушението.
Но изкушението беше твърде голямо. Това бе най-голямата и великолепна находка в живота на Лурдс.
А още не беше намерена.
Без да каже нито дума, той насочи вниманието си към музикалните инструменти.
След ранното си пристигане в Кадис Наташа се бе запознала възможно най-добре с обекта. Беше изчела статиите във вестниците и списанията, пръснати из лагера на медиите. Гари й бе помогнал да ги събере. Бяха гледали и някои от репортажите на журналистите. Разкопките заемаха сериозна част в новинарските емисии.
Според медиите пещерата със загадъчната врата от видеозаписите се намираше на около три километра от входа.
Наташа отиде до паркинга в първата пещера, където държаха тежкото оборудване. Забеляза един малък пикап, паркиран настрани, извън обхвата на охранителните прожектори.
Колата беше заключена. Наташа предположи, че шофьорът го е направил по-скоро по навик, отколкото с цел да предотврати евентуална кражба. Кой би тръгнал да прескача такава ограда, за да отмъква подобни неща?
— Заключена, а? — обади се Гари. — Може да има друга…
Наташа отвори кутията с инструменти на багажника на пикапа, извади малък лост и строши прозореца от страната на шофьора. По каменния под се посипаха кубчета стъкло.
— Мамка му. — Гари нервно се озърна. — Не мислиш ли, че би било по-добре да се промъкнем незабелязани?
— Това иска време — Наташа отключи и отвори вратата. — А ние нямаме. Вече може да сме закъснели.
— Май някой идва. — Гари кимна.
Наташа се озърна през рамо и видя трима работници да приближават към тях. Пъхна се зад волана и отключи вратата от страната на пътника.
Един от мъжете извика, но Наташа не разбра езика. Измъкна сгъваемия си нож и оголи жиците на захранването. После с помощта на лоста махна калъфа на волана и заключващия механизъм, за да освободи кормилото.
— Разбираш ли какво казва? — попита Гари.
— Сигурно иска да знае какво правим. — Наташа докосна жиците и двигателят на колата заръмжа.
— Ами ако казва нещо повече? Например: „Разкарайте се от пикапа ми, или ще стрелям“? — попита Гари.
— Скоро ще разберем. — Наташа превключи на скорост и сложи крак на газта.
Тримата мъже се затичаха, като викаха и махаха с ръце.
Гари се сви в седалката в очакване на най-лошото.
— Да знаеш, май имаме проблем.
Наташа мина през лабиринта с тежкото оборудване и се понесе с рев към осветената арка, водеща към дълбините на пещерната система.
— Само един ли?
Напрежението явно бе лишило Гари от усета му за сарказъм.
— Някои от тези охранители са добри момчета. Дошли са тук просто да си вършат работата. Нямат нищо общо с лошите. Как ще разделим едните от другите?
— Те ще трябва да изберат на коя страна да застанат. — Пикапът подскочи на някаква неравност. — Застанат ли ми на пътя, значи са лоши. А единствените добри там долу можем да се окажем само ние.
— Страхотно.
Наташа погледна в огледалото. Преследваха ги най-малко две коли.
— Дотук с тихото промъкване — мрачно рече Гари.
Един куршум продупчи задното стъкло и се заби в предното.
— Мамка му! — Гари се сниши още повече и прикри глава с ръце.
Наташа се съсредоточи върху шофирането. В главата си имаше приблизителна карта на пещерите, но мракът беше пълен, с изключение на предпазните светлини, които едва маркираха пътя. Фаровете пронизваха тъмнината на съвсем късо разстояние. Стените на пещерите сякаш изникваха пред нея все по-бързо и по-бързо. Веднъж калникът докосна скалата, пръскайки порой от искри.
Надяваше се Черновски да се е свързал с испанските власти. Надяваше се половината испанска полиция вече да е на път към обекта. А може би и половината от армията. Надяваше се да не забие пикала в някоя стена. Дълбоко в себе си се надяваше и да пристигнат навреме, за да спасят Лурдс.