Лурдс гледаше оставените пред него инструменти. Сериозно се замисли дали да не ги разбие. Лесно можеше да го направи. Но не знаеше дали това ще попречи на Мурани да намери Книгата на познанието.
А и подобно действие му се виждаше като светотатство.
— Обещавам ви, че опитате ли да унищожите инструментите, ще ме молите по-бързо да ви убия. — Мурани коленичи срещу Лурдс. В едната си ръка държеше пистолет.
— Ще се справя по-добре, ако не държите това нещо насочено към мен — каза Лурдс. — И ми запречвате светлината.
Побърканият свещеник отстъпи назад, но не свали оръжието.
Лурдс отново и отново препрочиташе надписите. Разказваха за унищожаването на Атлантида и за решението ключът към „Удавената земя“ да бъде пръснат по света на пет парчета.
А последният ред гласеше: Надайте весел звук.
— Надайте весел звук — повтори на глас Лурдс. — Какво означава това? — Помисли си, че е свързано по някакъв начин с инструментите, но вече бе свирил с тях, а нищо не се беше случило.
Мурани се поколеба само за миг.
— „Възкликнете на Господа, всички земи“. Псалтир, 100:112.
— Какво означава това?
— Че хората трябва да хвалят и веселят бога.
— И намерихте цитата просто така?
— От всички епископи се иска да знаят наизуст Псалтира. — Мурани поклати глава. — Толкова много важни църковни практики останаха на заден план или съвсем се забравиха… Падам си малко традиционалист.
На Лурдс му се прииска да попита дали тези практики включват убийства, но реши да не разпалва прекалено много страстите.
— Този стих има ли някакво особено значение за Книгата на познанието?
— Доколкото ми е известно, не.
Лурдс внимателно докосна инструментите. Отговорът трябваше да е някъде тук, но му се изплъзваше. Заблъска глава върху загадката. Решението трябваше да е скрито, но също така и постижимо. В края на краищата, ако някой Пазител си отиде твърде рано, приемниците му би трябвало да могат да се справят без неговите напътствия.
Взе фенера и се върна при картината с Пазителите, получаващи петте инструмента. Мурани вървеше до него.
Петимата мъже държаха инструментите високо вдигнати. Бяха подредени в редица, като всеки инструмент се държеше по определен начин.
Лурдс запомни последователността. Върна се при инструментите и ги нареди в същия ред. Барабан, цимбал, флейта, лютня, звънец. Имаше ли някакъв смисъл в поредицата? Или се заблуждаваше?
Насочи фенера и заразглежда повърхностите им по-отблизо. Внезапно погледът му улови символи върху барабана, които не бе забелязал досега. Едва се различаваха и приличаха по-скоро на драскотини, много по-бледи от останалите надписи. Беше истинско чудо, че са се запазили след хиляди години.
Обхванат от възбуда, Лурдс бързо огледа и останалите инструменти, докато не откри символи и върху тях. Заедно те образуваха изречение.
— „Разбий възкликнете“. — Преведе го отново. Нямаше никакъв смисъл. Със сигурност беше сгрешил.
— Какво виждате? — попита Мурани.
Лурдс му разказа.
— Какви са тези символи? — попита Мурани. Беше осветил само част от знаците с фенера си.
— „Възкликнете“.
Мурани насочи фенера към близката стена.
— Има ги и там.
Лурдс вдигна очи и видя, че символите наистина се повтарят. Скочи на крака и развълнувано отиде до стената. Наведе се, взе един камък и го стовари върху гладката повърхност.
Чу се кухо кънтене.
Лурдс удари отново.
— Кухо е. — Удари трети път. Стената се проби.
Мурани, Галардо и някои от останалите се завтекоха напред и атакуваха фалшивата стена с прикладите на карабините си. Тя се пръсна и парчетата се посипаха по пода.
От другата страна имаше изящна недокосната зала, пълна със сталактити и сталагмити. Звуците от ударите отекваха почти мелодично в нея.
Преди да успеят да го спрат, Лурдс прескочи счупената стена и пристъпи в залата. Въздухът тук сякаш беше по-свеж. Шумът постепенно утихна, но Лурдс забеляза как пространството задържа звука като в концертна зала.
Върху стената от дясната му страна беше гравирано изображение на Първия син с Книгата на познанието.
12
В Синодалното издание — Псалтир 99:1 (Възкликнете Господу, цяла земьо); използваният тук превод е от протестантската версия на Библията, изд. 1940 г. — Б.пр.