Надписът под него гласеше:
Възкликнете на Господа.
24.
Залата на акордите
Археологически обект „Атлантида“
Кадис, Испания
14.09.2009
— Какво означава това? — попита Мурани, докато лъчът на фенера му играеше върху камъка, който бе привлякъл вниманието на лингвиста.
— Не зная — отвърна Лурдс.
Думите им се понесоха из пещерата и отекнаха обратно.
— Надписът е същият като върху стената, нали? — Нетърпението на Мурани растеше. Намираше се в опасна ситуация. Засега швейцарските гвардейци признаваха авторитета на Обществото на Квирин, но не бяха единни и Мурани знаеше това. Щяха да откажат да убият Лурдс, Себастиан и останалите. Гвардейците, които пазеха Себастиан, вече бяха на път да се разбунтуват. Мурани не можеше да допусне да останат живи.
Но нали именно затова бе довел Галардо и хората му тук. Може би лейтенант Сбордони и подчинените му щяха да изпълнят заповедите, дори и да включват убийство, но заварените тук гвардейци нямаше да го послушат.
Щеше да се справи с това усложнение, когато му дойдеше времето. Засега искаше Лурдс да покаже знанията си. Мурани се закле, че това щеше да е последната възможност за професора.
— Същият е — потвърди Лурдс.
— Стената беше фалшива.
— Не мисля, че това се отнася и за тази.
Мурани направи знак на Галардо и той стовари приклада върху стена. От удара с метала от камъка изскочиха искри и полетяха остри отломки.
Резкият звук отекна в залата.
— Плътна е — изсумтя Галардо.
Лурдс наклони глава настрани и се заслуша.
Мурани предположи, че слуша ехото, но не знаеше защо. Професорът го бе изненадал. Кардиналът беше очаквал той да се моли за живота си. А вместо това Лурдс сякаш бе още по-запленен от това, което става.
Самият Мурани едва сдържаше нетърпението си. Беше мислил за Книгата на познанието от години, откакто бе научил за съществуването на петте инструмента от книгата, която останалите членове на Обществото на Квирин бяха пропуснали в собствените си архиви.
Раздвижи пръсти около дръжката на пистолета. Оръжието стоеше непривично в ръката му, но той беше наясно как да го използва. Достатъчно наясно беше и със себе си и знаеше, че ще го използва, ако намери за нужно.
За момент се запита дали Лурдс не се мъчи да спечели време. Ако…
— Ударете отново — каза Лурдс. Очите му не се откъсваха нито за миг от стената.
— Сам си я удари — отвърна Галардо.
Обхванат от нетърпение и вероятно несигурен дали не е избрал погрешната страна, лейтенант Сбордони удари стената с карабината си. Звукът отново отекна в помещението.
— Това място е като акустична зала — обади се Лесли.
Веднага щом каза това, Мурани също се сети, че му прилича точно на това. Или на преддверие на църква.
— Още веднъж — каза Лурдс.
Сбордони отново удари стената.
— Ударете другаде.
Лейтенантът замахна с карабината и удари.
Този път Мурани чу и двойната модулация на удара. Пещерата имаше толкова добри акустични качества, че звукът беше ясно различим.
— Помогнете ми. — Лурдс освети стената. — Тук трябва да има някаква уловка. Лост или нещо такова.
— Защо? — попита Мурани.
— Зад тази стена има затворено пространство — каза Лурдс.
— Друга пещера ли?
Лурдс поклати глава, докато опипваше линиите на гравюрата.
— Няма толкова място… Звучи като глас.
— Стената е дебела не повече от няколко сантиметра — каза Сбордони и я огледа. — Мислите, че нещо е скрито в картината ли?
— Отстъпете. Осветете колкото се може по-добре. — Лурдс също отстъпи.
Известно време всички стояха в тишина. Изведнъж чуха нежен ромон в камъка.
— Какво е това? — попита Галардо.
— Морето — каза отец Себастиан. Гласът му беше стържещ и груб от удара, който бе получил от здравеняка. — Стените на пещерите са единствената преграда, която не позволява на океана да запълни това място. Счупите ли я, ще удавите всички ни.
Тези отрезвяващи думи изнервиха мнозина от гвардейците. Галардо и хората му като че ли също не бяха особено доволни от положението, в което се бяха озовали.