— Стените ще издържат — каза Мурани. — Просто се опитва да ви изплаши.
Но знаеше, че тактиката на сплашване действа. Тези хора не вярваха в бог и в мисията, която му беше наложена.
— Виждали ли сте тази картина? — попита Лурдс.
— Да — отвърна Мурани. — Прилича на илюстрацията от книгата в архива.
— Носите ли я?
— Не.
Лурдс изглеждаше разочарован.
— Нямаше да е зле да имаме нещо за сравнение. — Заоглежда стената и Мурани виждаше, че е изцяло погълнат от проблема, напълно забравил, че животът му виси на косъм.
Изумен от поведението му, Мурани затърси някакви разлики в изображението. Приличаше точно на онова в книгата.
С една разлика.
— Книгата — каза Мурани. — Книгата в ръката на Първия син.
— Какво за нея? — Лурдс пристъпи напред, за да я разгледа по-подробно.
— На илюстрацията, която съм виждал, тя беше затворена, а не отворена като тази.
Лурдс докосна книгата с показалец.
— Трябва ми нож — каза той и протегна ръка настрани.
— Как ли пък не — отвърна Галардо. — Ти си пленник, а не гост.
— Дай му ножа — нареди Мурани. — Имаш пушка. Какво може да направи той с един нож срещу стрелците ти?
Галардо подаде автоматичен нож с дванайсетсантиметрово острие.
Лурдс го отвори и започна да драска очертанията на книгата. Изведнъж острието потъна в една от линиите. Усмихвайки се, Лурдс пъхна ножа напред.
Нещо в стената изщрака. Звукът отекна в залата. После отзад се разнесе гневно стържене и изпълни пещерата с неприятен шум.
Внезапно стената хлътна назад и разкри скрити процепи, които досега бяха покрити с прах. Стената се плъзна петнайсетина сантиметра назад, след което изпълзя наляво.
Зад нея имаше друга гравюра, която отново изобразяваше петте инструмента. Този път бяха подредени в различен ред.
Под картината имаше десет квадрата. Лурдс натисна един от тях. Нещо се раздвижи в стената и почти в същия момент силно мелодично „бом!“ изпълни залата.
Лурдс вече се движеше с фенер в ръка към мрака.
— Натиснете бутона още веднъж.
Мурани махна на Сбордони да тръгне след Лурдс и каза на Галардо да натисне отново квадрата.
Мелодичният звън се повтори.
Лурдс промени посоката, в която вървеше, и насочи лъча нагоре.
— Отново — извика той, след като ехото заглъхна.
„Бом!“
Мурани чу звука почти директно над себе си. Лъчът на фенера му последва този на Лурдс по тавана на пещерата.
— Отново — извика Лурдс.
Този път Мурани видя как един чук удря сталактита горе. Чукът не беше голям и изглежда бе направен от кост. Към него бе прикрепена златна жица, която изчезваше в една дупка в тавана.
— Отново.
Чукът се задвижи и удари сталактита.
„Бом!“
— Натиснете друг бутон — нареди Лурдс.
„Бом!“
И този звук предизвика кратко търсене, което завърши с откриването на друг костен чук, задвижван от златна жица.
— Залата — невярващо рече Лурдс, докато осветяваше с фенера си наоколо. — Превърната е в музикален инструмент.
Наташа изцеждаше максималното от пикапа в тъмното и летеше с бясна скорост по наклонения път. Следеше одомера13 и отброяваше всеки сто метра.
— Внимавай! — дрезгаво извика Гари.
Тя видя със закъснение носещата се към тях стена. Рязко зави, за да избегне сблъсъка, но гумите се плъзнаха по влажния каменен под. Атлантическият океан бе наблизо и въздухът беше много влажен. След време това щеше да предизвика промени в системата от пещери и може би дори да убие бактериите и гъбичките, чиято естествена среда беше тук.
Пикапът се блъсна с такава сила в стената, че костите им се разтресоха. Наташа реши, че колата се е заклещила. Задните колела се въртяха върху камъка, без да намерят сцепление.
Светлините на преследвачите наближаваха.
Гари изруга и изби счупения прозорец навън. По-голямата част от стъклото падна в скута му.
— Сега вече мислиш ли, че щеше да е по-добре да останеш? — попита Наташа.
— Мъничко повече, отколкото преди — Призна Гари. — Но трябва да отбележа, че определено не исках да идвам от самото начало. Още от онова нападение в Александрия.
Наташа се усмихна мрачно и отново натисна газта. Пикапът полетя напред.