Галардо му каза шифъра за ключалката.
Мурани набра поредицата числа и чу как ключалката забръмча. Само преди няколко дни бе попаднал на звънеца, докато преглеждаше археологически уебсайтове. Беше търсил музикални инструменти, за които бе чул от останалите членове на Обществото на Квирин. Никой друг не се бе сетил да се допита до интернет — всички смятаха, че инструментите са или мит, или отдавна унищожени.
За тях бе достатъчно само да пазят тайната. Повечето бяха старци и не им оставаха още много години. Сигурността и трохите уважение, давани им от Църквата, бяха отмили от древните им кокали амбицията и желанията.
Мурани имаше амбиция колкото за всички тях.
Пръстите му жадно се плъзнаха по повърхността на звънеца. Надписът от двете страни беше изтъркан и гладък на пипане. Сигурно беше същинско чудо, че е оцелял пет или повече хилядолетия.
Може би това е божествено провидение? В такъв случай би трябвало да е дело на бог от Стария завет, а не от Новия. Богът, който бе позволил появата на звънеца, беше достатъчно отмъстителен и ревнив, за да удави в потоп целия свят — при това неведнъж, а два пъти.
Тайните на звънеца бяха много. Мурани знаеше част от историята му, но не цялата — и определено не знаеше достатъчно за приложението му.
— Можеш ли да го прочетеш? — попита Галардо.
Мурани поклати глава. Беше изучил писмено и говоримо няколко езика в добавка към езиковите си разработки в областта на компютрите. Според легендата само няколко души от едно поколение можеха да разчетат надписите върху всеки от инструментите.
— Не мога.
— Тогава защо ти е притрябвал толкова?
Мурани нежно върна звънеца в кутията и го постави в специално изрязаното в предпазната пяна легло.
— Защото този звънец е един от петте ключа, които ще отворят най-голямата съкровищница в историята на човечеството. — Загледа се в предмета. — С негова помощ ще се приближим до познаването на божията воля повече от всеки друг път.
Мобилният телефон на кардинала завибрира в джоба му. Отговори със спокоен глас, без да издава обхваналото го вълнение.
— Ваше преосвещенство. — Беше гласът на младия му и енергичен секретар.
— Какво има? — попита Мурани. — Изрично наредих никой да не ме безпокои този следобед.
— Разбирам, ваше преосвещенство. Папата обаче поиска всеки от управата на Ватикана да даде писмено изявление в подкрепа на разкопките в Кадис. И то веднага.
— Защо?
— Защото археолозите са попаднали под прицела на някои медии.
— Но папата може да излезе с изявление от името на Църквата.
— Папата смята, че е толкова отскоро на поста си, че и други членове на правителството трябва да изкажат подкрепата си. Вие сте един от посочените.
Мурани се съгласи, каза, че ще се погрижи веднага щом се върне, и прекъсна връзката.
— Проблем ли има? — попита Галардо.
— Папата е разтревожен за работата на отец Емил Себастиан в Кадис.
— По радиото не спират да се, чудят защо Ватикана проявява такъв голям интерес към онези развалини.
На един светофар край площад „Дел Пополо“ Галардо измъкна между задните седалки брой на „Ла Република“. Отвори националния ежедневник и посочи заглавието на Мурани.
ВАТИКАНА В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ СЪКРОВИЩА НА АТЛАНТИДА?
Мурани се намръщи.
— Вестникът се подиграва с интереса на Църквата — каза Галардо.
Мурани разгърна вестника и бързо прочете описанието как с помощта на спътник, в блатата край Кадис били открити концентрични пръстени. Обектът се намираше недалеч от природните паркове до басейна на река Гуадалкивир северно от града.
Кадис беше най-старият град в Испания. Започнал съществуването си през 1100 г. пр.Хр. като търговски пункт. Финикийците го наричали Гадир, по тяхно време градът изнасял преди всичко сребро и кехлибар. След тях дошли картагенците, които преустроили пристанището и развили още повече търговията. По времето на маврите Кадис сам бил господар на себе си и се утвърдил като основно търговско пристанище за корабите от и за Новия свят. Две от плаванията на Колумб започнали от неговите кейове. По-късно градът бил нападнат от сър Френсис Дрейк. Наполеон Бонапарт едва не бил пленен там от враговете си.