— Виждал съм подобно нещо — каза Лурдс, застанал отново пред гравюрата с Първия син. — В пещерите Лурей във Вирджиния. Там се намира Големият сталактитен орган, но той се основава на най-стария музикален инструмент, откриван някога — литофона. Обикновено литофоните се правели от каменни пръчки с различна дължина. Или от дърво.
— Като ксилофона — каза Мурани.
— Именно — кимна Лурдс. — Същият дизайн е използван и при Големия сталактитен орган. Чукчетата се задействат от електричество. Дори съм чувал, че продават записи на композициите.
— Но какво търси това нещо тук?
Лурдс освети символите под бутоните.
— Ако искайте вярвайте, но според мен това е аларма. Ако задействаме правилната последователност, тя може би ще разкрие Книгата на познанието.
— Ами ако задействаме погрешната? — поинтересува се Галардо.
— Имате предвид, че може да има капан ли? — попита Лурдс. Тази възможност изобщо не му бе минавала през ума. Беше хипнотизиран от всичко наоколо.
— Да.
— Тогава ще се накиснем.
Галардо не изглеждаше особено въодушевен от перспективата.
— Номерът е да не се накиснем. — Лурдс заразглежда стената, като премисляше всичко научено. — Пазителите вярват, че инструментите са ключът към „Удавената земя“. Надписите върху стените съобщават, че ключът е от пет части.
— Мислех си, че това е само следа към скритото помещение — каза Мурани.
— Може би има и нещо повече — каза Лурдс. — Да погледнем още веднъж.
Мурани прати Сбордони за инструментите. Когато той ги донесе, всички ги разучиха отново. Шумът на морето се чуваше от другата страна на стените и отекваше в залата.
Изведнъж отец Себастиан се хвърли напред и успя да избегне швейцарските гвардейци. Стъпка барабана и го разби на парчета, преди отново да го уловят.
— Не му помагайте! — изкрещя отец Себастиан на Лурдс и гвардейците. — Той смята да използва Книгата на познанието! Направи ли го, божият гняв ще се стовари отново върху нас!
Мурани насочи пистолета си към свещеника. Нямаше съмнение, че щеше да го убие.
Лурдс премести тежестта си и сграбчи китката му навреме, за да извие ръката на кардинала нагоре. Куршумът рикошира в тавана.
Галардо го удари с такава сила, че Лурдс рухна на колене. Болка избухна в главата му и той усети металния вкус на кръв. Опита да се изправи, но краката му сякаш бяха станали от гума.
Мурани свали пистолета, но трима швейцарски гвардейци вече бяха застанали пред отец Себастиан, създавайки жива стена между него и дулото.
— Не — каза единият от тях, онзи с белега на лицето си. — Няма да има убийства на това място. Тук сме да свършим делото на Обществото на Квирин. Ако намерим Книгата на познанието, тя трябва да бъде скрита.
Мурани не каза нищо, но Лурдс видя, че ситуацията не му харесва. Между швейцарските гвардейци имаше разкол. Оформиха се две групи, едната на страната на отец Себастиан, а другата — на Мурани.
Лурдс се озова помежду им, а това не беше подходящото място. Сведе поглед към барабана, за да види дали може да го спаси. Инструментът представляваше плетеница от изпочупена керамика и кожени върви. За щастие парчетата бяха големи. Реши, че ще успее да ги сглоби. Надписите на двата езика също изглеждаха възстановими.
И тогава видя надпис от вътрешната страна на един фрагмент — серия линии, върху които имаше знаци.
— Какво е това? — Мурани коленичи до Лурдс.
— Мисля, че е нотопис, може би диатонична скала — отвърна заплененият Лурдс. — Древните гърци са работили върху теорията на музиката. Разделили я на родове и развили три основни типа. Диатоничната музика се използвала при по-пищни церемонии и в храмове, а по-късно станала известна като григорианска.
— Възможно ли е това да е ключът, за който се говори в надписа?
— Не зная. Може би… — Преди да успее да довърши, Мурани разби звънеца.
Лурдс едва не извика при счупването на артефакта.
Но надписът от вътрешната страна се четеше ясно.
Парчетата трябваше да се съединят, за да се видят изписаните ноти. Мурани бързо счупи цимбала, флейтата и лютнята. Хилядолетия история си отидоха завинаги. Но във вътрешността на всеки от инструментите се криеше нотопис.