— Вървят в установения ред, нали? — попита Мурани. — Както са показани на гравюрата?
— Кой знае? Може би.
Мурани подреди нотите на земята и отново прокара пръсти по бутоните. После засвири.
Пещерата оживя от музиката. Лурдс бе обзет от трепетна възбуда. Прекрасните тонове донякъде прогониха страха му. Лесли застана до него, докато отгласите на музиката изпълваха пространството. Хвана го за ръка. Стисна го здраво.
За секунди след изсвирването на последната нота не се случи нищо. Изведнъж се разнесе експлозия, последвана от стрелба. Всички се обърнаха към пещерите, откъдето идваха гърмежите.
Двете фракции на швейцарските гвардейци се разделиха на още по-голямо разстояние помежду си. Бяха насочили карабини едни срещу други и като че ли и двете страни бяха готови да убиват или да умрат за каузата си.
Тогава от камъните в центъра на пещерата се чу стържене и всички рязко обърнаха глави натам. Боботенето изпълни залата, многократно отразявано от стените.
Пред очите на Лурдс подът в центъра се отвори като ирис. Хитро изработени каменни зъби се плъзнаха настрани, разкривайки яма. В мрака се появи златно сияние.
Лурдс незабавно закрачи напред. Лесли се вкопчи в ръката му и тръгна след него.
Мурани обаче го изпревари и пръв стигна ямата. Насочи към нея фенера, а после и пистолета.
За своя изненада Лурдс се поколеба при мисълта, че долу ги очаква някакъв демон от Стария завет. Не вярваш в такива неща, напомни си той. Но тук, при цялото зло около него, с всички невъзможни неща, които бе открил досега, изведнъж откри, че може да повярва във всичко. Стисна още по-здраво ръката на Лесли и пристъпи напред.
Течен огън изгаряше страната на Гари. След като го улучиха, за момент бе забравил как се диша. Това го уплаши повече от всичко друго, с което се бе сблъсквал някога през живота си. И това бе показателно, защото на няколко пъти вече му се бе случвало да се разминава на косъм, откакто двамата с Лесли се забъркаха с Лурдс и Наташа.
Ставай, велик чекиджия такъв! Онези там ще се изпекат, докато се излежаваш!
Мъчително, уплашен да не го улучи още някой куршум, защото все още чуваше отекващата в пещерата стрелба, Гари се изправи на крака. Чувстваше се замаян, но успя — и това адски го изненада.
Съсредоточи се върху дишането и ходенето. Последното се оказа по-скоро залитане, но все пак беше нещо. Усети горещата вълна от фургона, когато го приближи.
Хората вътре вече бяха счупили стъклото на един от прозорците, но той бе прекалено малък, за да могат да се измъкнат през него. Надаваха отчаяни писъци към него.
Замайването се засили. Усещаше как мракът отхапва от крайчеца на съзнанието му и дебне момент да го погълне.
Зад него се чуха още резки трясъци от стрелба.
Да не би да печелим? — запита се той, макар да не виждаше как е възможно.
Когато стигна фургона, жегата почти го отблъсна обратно. Но той устоя и се насили да се пресегне към вратата. Някой беше пъхнал лост в дръжката й, за да попречи на хората да избягат. Сграбчи го. Нагорещеният метал изгори ръката му, но успя да издържи, колкото да го издърпа. После го хвърли настрана.
Мъжете се изсипаха навън от фургона. Двама го сграбчиха под мишниците и го извлякоха по-надалеч от огъня. Всички говореха италиански и Гари не можеше да разбере какво казват.
Тъкмо когато започваше да му просветва, че наистина е станал герой и са го надупчили заради това, потъна в черна бездна.
В стените на ямата бяха издълбани стъпала, които водеха надолу. Макар че лъчът от фенера на Лурдс се присъедини към този на Мурани, мракът не отстъпи достатъчно, за да разкрие какво има там.
Сиянието като че ли бе концентрирано на дъното на ямата.
Мурани насочи пистолета към Лурдс.
— Вие първо — нареди кардиналът.
Лурдс понечи да възрази и осъзна, че от това няма да излезе нищо добро. Но това бе само малка част от причината да заслиза по стъпалата. Другата, по-голямата, беше, че трябваше да види какво има там.
Ако атлантите, или както са се наричали, толкова много са държали да скрият Книгата на познанието, какво друго можеше да се пази в така сложно изработено място като това?
Най-разумното бе да насочи фенера към зейналата бездна и да види какви клопки — в буквалния смисъл на думата — го чакат отпред. Но Лурдс знаеше, че нито той, нито Мурани ще изтърпи едно по-предпазливо проучване на обекта.