— Не. Тя ще стовари божия гняв върху нас — отвърна Себастиан и протегна ръце. — Дайте ми книгата, кардинал Мурани. — Замълча за момент. — Моля те, Стефано, преди фанатизмът ти да предизвика края на всички ни.
За момент Лурдс си помисли, че Мурани ще отговори на молбата. В този миг кардиналът извади пистолета си и застреля Себастиан, преди гвардейците около него да успеят да го защитят.
Това отприщи кървава баня.
Когато запищяха куршумите, Лурдс се метна настрани от Галардо, който също беше започнал да стреля. Снишен колкото се може повече, той изтича към Лесли, сграбчи я за ръката и побягна надолу към ямата, където бе скрита библиотеката. Това беше най-безопасното място, което можеше да намери до края на стрелбата. Навсякъде около него падаха швейцарски гвардейци.
Мурани отвори Книгата и лицето му, дори в разгара на престрелката, бе тържествуващо.
Пещерата се изпълни с шум, после сякаш набъбна от него, а какофонията експлодираше в ехо, което удвояваше грохота. Лурдс почувства земята да трепери под него и замръзна до един висок сталагмит, който им предлагаше известна защита от куршумите.
— Какво е това? — попита Лесли. — Земетресение ли?
— Не — отвърна Лурдс. — Хармонична вибрация. Залата представлява акустична камера, проектирана да поема и усилва звуците.
Шумът на водата около тях стана по-силен.
Стомахът на Лурдс се сви.
— Не — прошепна той. — Мурани отвори Книгата и май е отприщил нещо, което не може да контролира.
Ужасяващи трясъци изпълниха въздуха и за момент заглушиха стрелбата. Тогава стените се нацепиха. Изгладнялото море отвъд каменните стени нахлу вътре и събори хората по земята.
Водата покри пода на пещерата и се понесе към зейналата дупка в центъра на пещерата.
— Не! — дрезгаво изкрещя Лурдс. Понечи да тръгне към ямата, но Лесли се вкопчи в него и го задържа.
— Нищо не можеш да направиш! — изкрещя тя. — Да се махаме оттук!
След всичко, през което бе минал, след всичко, което бе преживял, сега му оставаше само да гледа безпомощно. Изтощен, Лурдс падна на колене, а бушуващата около него вода образува водовъртеж, който се оттичаше направо в библиотеката.
Лесли го задърпа.
— Хайде! Ставай! Ставай или ще умрем тук!
Лурдс се насили да се изправи и с олюляване се затича към изхода на пещерата. Отпред оцелелите при престрелката също бягаха, но неколцина все още продължаваха да се бият.
Докато тичаше, Лурдс мрачно си даде сметка, че нивото на водата се покачва твърде бързо. С всяка следваща стъпка газеше все по-надълбоко и по-надълбоко. Прескачаше мъртви тела, без да изпуска ръката на Лесли.
Тя изпищя от ужас.
— Пести си дъха — извика й Лурдс. — Можем да успеем, но не и ако не си в състояние да тичаш.
Лъжеше. Водата се покачваше с такава скорост, че едва ли някой от двамата щеше да оцелее. Щяха да се издавят като плъхове.
Отпред Мурани спря и посочи към Лурдс. Водата кипеше около кръста на кардинала. Макар да не можеше да чуе гласа му през клокоченето й, Лурдс знаеше, че кардиналът заповядва на хората си да го хванат.
Брадатият Сбордони и трима от хората му се затичаха към него заедно с Мурани.
Лурдс изруга и едва не падна, когато силна вълна го блъсна в гърдите и го повлече напред. Солени пръски ужилиха очите и носа му. За момент го обхвана паника, когато водата го подкоси. После отново намери твърда опора и продължи напред.
Сбордони, останалите швейцарски гвардейци и Мурани го сграбчиха грубо и го издърпаха в пещерата с картините по стените.
Всичко ще бъде унищожено — поразен си помисли Лурдс. Едва забелязваше болката от впилите се в плътта му белезници и напрежението в раменните стави, когато го изтегляха навън.
И тогава се сети за Лесли.
Погледна през рамо и с ужас видя, че я бяха изоставили. Тя се бореше в стихията, но почти без да напредва. Водата пълзеше нагоре по тялото й.
Лурдс запъна крака и се опита да се освободи от мъжа, който го влачеше.
— Престани! — заповяда му онзи.
— Не можете да я оставите тук! — изкрещя Лурдс. — Трябва и помощ!
— Идиот! — извика Сбордони. — Ако се върнеш там, ще умреш!
Лурдс продължи да се съпротивлява. Тогава лейтенантът стовари приклада на карабината си в главата му и едва не го зашемети. Краката на Лурдс омекнаха и се подгънаха под него. Мъжът продължи да го влачи през водата. Доскоро наперената му козя брадичка беше провиснала.