Лурдс се опита да се съсредоточи, но мислите се въртяха безцелно в изтерзаната му от болка глава. Накрая успя да накара краката си да заработят и отново се запъна. Сбордони спря и се завъртя, готов да му нанесе пореден удар с приклада.
Лурдс се опита да се защити, уверен, че този път ще изгуби съзнание. Вместо да го удари, гвардеецът внезапно се вцепени и се свлече на земята. Лурдс едва зърна дупката в тила му, преди да изчезне във водата.
— Лурдс!
Разпозна гласа на Наташа и я затърси с поглед. Не я виждаше никъде. Твърде много укрития имаше сред каменните стени.
— Хванете го! — изкрещя Мурани към другите двама швейцарски гвардейци.
Те тръгнаха към професора, но и двамата рухнаха с дупки в челата, преди да стигнат до него.
Пъхнал Книгата на познанието под мишница, Мурани извади пистолета и го насочи към Лурдс. Преди професорът да успее да помръдне, се чу рязък трясък. Кардиналът направи пирует и падна във водата.
Книгата! — помисли си Лурдс. После се обърна към Лесли. Някак беше успял да задържи фенера си. Тя едва се държеше на повърхността и се мъчеше да плува в бурната вода.
— Вдигни ръце! — извика Наташа.
Лурдс вдигна ръце, без да се замисля. Мислеше си как ли ще спаси Лесли, когато не бе в състояние да спаси себе си. Фенерът му продължаваше да е насочен към младата жена.
Ръцете му внезапно се разтресоха и се разделиха, когато веригата между белезниците се скъса. Звукът от изстрела на карабината отекна в залата.
— Върви! — извика Наташа. — Спаси я!
Той се хвърли във водата и заплува срещу течението. Трудно беше да се придвижва и едновременно да държи фенера към Лесли. Надяваше се, че тя ще използва светлината като фар, за да го намери.
Галардо се движеше бързо в мрака. Знаеше, че трябва да стигне до повърхността, но първо трябваше да изпълни още една мисия, да уреди още едни сметки. Беше успял да установи местоположението на рускинята, когато тя уби швейцарските гвардейци, опитващи се да хванат професора. Намираше се между него и изхода. Можеше да отдели няколко жизненоважни секунди, за да ликвидира тази изкусителна цел. С удоволствие щеше да приключи с нея. Нагазил до гърдите във вода, с пистолет в ръка, Галардо се бореше с течението и напредваше към стената, където я беше видял за последен път.
Озова се зад нея. В другата пещера имаше лампи и светлината я очертаваше на фона на стената. Той се прицели внимателно в тила й.
Когато блясъкът от дулото я освети, Галардо осъзна, че тя не беше обърната с гръб. Гледаше право към него.
Неописуема болка разкъса гърдите и сърцето му. Опита се да дръпне спусъка, но ръцете му не се подчиниха. Отпуснаха се безжизнено и той се помъчи да се отдалечи.
Сърцето му беше спряло. Усети мъртвешката тишина в гръдния си кош.
Изведнъж жената се озова до него. Лицето й беше твърдо като камък.
— Ти уби сестра ми, копеле — изръмжа тя.
Галардо видя последния блясък от дулото, усети как главата му полита назад, а после престана да вижда и чувства.
Лурдс откри Лесли в бушуващите води и сграбчи веригата на белезниците й.
— Дръж се — изломоти той през водата. Краката му едва намираха опора в каменния под, но той продължаваше да си пробива път напред. Плуваше, когато се налагаше.
Сърцето му блъскаше бясно в гърдите и той поемаше дъх на неравни хрипове. Бавно осъзна, че се движи бързо срещу надигащата се вода. Или налягането се изравняваше, или за изпълването на по-голямата пещера трябваше много повече време.
Нямаше никакво съмнение, че библиотеката вече е под водата.
Помъчи се да не мисли за това и се съсредоточи върху осветеното гърло на следващата пещера. Водата вече нахлуваше и там, но все още се виждаха няколко изоставени от работниците коли.
Гърлото, носът и дробовете му горяха, когато най-сетне стигна твърда земя. Опря се в скалата и издърпа себе си и Лесли от водата. Помогна му това, че тя вече можеше да достигне дъното. Двамата заедно продължиха напред.
Лурдс започна да вярва, че в края на краищата може и да успеят да се измъкнат живи.
И тъкмо тогава, подобно на фантом от старите филми на ужасите, които Лурдс бе гледал като дете, Мурани се надигна от водата пред него. Лявото му рамо бе почерняло от кръв, но кардиналът държеше стабилно пистолета в дясната си ръка.