— Спри — заповяда Мурани.
Лурдс зачака Наташа да го застреля, но изстрел не последва. Мурани насочи пистолета към Лесли и Лурдс разбра, че кардиналът ще я убие, а после ще го вземе в плен.
Покрай стената с картините зад тях проехтя изстрел.
Лурдс скочи напред, сграбчи ръката на Мурани, изнесе рамо напред и блъсна мъжа в стената — движение, абсолютно забранено във футбола, но той го използваше винаги когато играта загрубееше. Мурани се опита да го изрита с коляно в слабините, но Лурдс се изнесе настрани и ударът попадна в бедрото му.
Книгата на познанието се освободи от гънките на кардиналската роба, падна с плясък във водата и започна да потъва.
Без всякаква мисъл Лурдс пусна ръката с пистолета и посегна към Книгата. Улови я, преди да изчезне от погледа му.
— Не! — изкрещя Лесли. — Томас, внимавай! — Младата жена с мъка си пробиваше път през водата към тях.
Полуобърнат, Лурдс видя насочения към главата му пистолет; лицето на Мурани се бе превърнало в яростна маска зад дулото. Нямаше начин да не улучи от такова разстояние.
Инстинктивно Лурдс вдигна Книгата на познанието като щит. Блясъкът от дулото освети за миг пещерата и той усети удара на куршума в Книгата. Очакваше, че парчето олово ще разкъса страниците и ще го порази.
Но това не стана.
Сграбчил Книгата в лявата си ръка, той замахна с дясната към Мурани. Но вместо да се съпротивлява, кардиналът се свлече във водата, сякаш внезапно беше останал без кости. Точно между очите му зееше дупка от куршум.
С невярващи очи Лурдс гледаше как трупът на Мурани се понася във водата. Когато обърна Книгата на познанието, не успя да открие дори драскотина по подвързията й.
— Видя ли това? — попита той Лесли, когато младата жена стигна до него. — Куршумът рикошира.
— Да се махаме — задърпа го Лесли. — Хайде!
Лурдс прокара длан по корицата на Книгата. По нищо не личеше, че е била улучена от куршум, но той знаеше, че бе станало точно това.
Наташа се присъедини към тях. Лицето й беше опръскано с кръв, но Лурдс разбра, че не е нейна.
— Галардо е мъртъв — каза Наташа. — Сестра ми е отмъстена.
Лурдс кимна, но вниманието му оставаше насочено към Книгата. Щом куршум не й беше сторил нищо, дали е неуязвима и за вода? Отвори я и установи, че страниците са мокри, но цели. Символите се понесоха пред очите му и той започна да превежда автоматично.
— Не. — Лесли затвори Книгата. — Не и тази. Прочети милион други книги. Милиард други книги. Но не и тази.
Той се подчини бавно и с неохота. Тримата побягнаха заедно към следващата пещера, а водата продължаваше да се покачва.
Епилог
Археологически обект „Атлантида“
Кадис, Испания
16.09.2009
Лурдс се потеше във влажния въздух, който се носеше от Атлантика. Пред него продължаваха работите по спасяването на онова, което бе останало от атлантската цивилизация.
Току-що беше освободен от ареста. Бяха го задържали, когато полицията нахлу в обекта. През изминалите два дни бе делил едно тясно пространство с някои от най-закоравелите престъпници в Кадис. Предполагаше, че правят това, с цел да го сплашат. Все пак бе успял да се сприятели със съкилийниците си.
Харвардски професор или не, Лурдс беше прекарал доста време с подобни хора при обиколките си из света. Навсякъде, където имаше обещаващи богатство артефакти, се появяваха и мутри като тези. След като установи това, Лурдс си постави за цел да се научи да говори езика им, независимо какъв вариант на местното наречие беше той. Типовете, с които прекара в ареста едва ли биха влезли в списъка на любимците му, но определено бяха натъжени да го видят как ги напуска. Когато испанските блюстители на закона не го разпитваха, той разказваше на задържаните разни истории. Беше се превърнал и в знаменитост, тъй като по CNN продължаваха да излъчват допълнителна информация за него.
От Външното министерство на Съединените щати не се бяха застъпили особено енергично за Лурдс, тъй като не бяха сигурни какво точно е направил. Няколко международни агенции чакаха реда си да разговарят с малката му банда. Наташа беше обект на особено голям интерес.
Накрая папа Инокентий XIV се бе намесил и беше помолил за милост, позовавайки се на онова, което те бяха направили за Църквата. Послушаха го. Всички бяха освободени.