— Не мисля — отвърна Лурдс. — Особено след всичко това.
Възрастният свещеник спря колата при гърлото на пещерата.
— Е, все пак може и да попаднем на още няколко изненади, преди да си тръгнем. Ако желаете, можете да вземете участие в проучванията.
— С удоволствие — каза Лурдс. — Нищо друго не може да ме зарадва повече.
— Може пък да имаме късмет и някои книги да са изплавали от библиотеката. — Себастиан затършува в джоба си. — Между другото, май не съм единственият, който не е изненадан да ви види тук. Получих съобщения от вашите две спътнички. — Той му подаде два сгънати листа. — Изглежда искат да вечерят с вас. И двете.
— А — отвърна Лурдс и се усмихна въпреки разочарованието от загубата на невероятната библиотека.
— Предполагам, че едва ли ще проявят интерес да вечерят с вас едновременно.
— Вероятно не.
— В такъв случай май имате проблем с графика.
— Не. За щастие имам голям апетит. — Лурдс се ухили на възрастния свещеник. — След два дни зад решетките спокойно бих се справил с две вечери.
— Стига да се храните разумно и да се въздържате. Разбира се, ако ви хванат, че вечеряте два пъти, това може да се окаже опасно.
— Може би. — Лурдс пъхна бележките в джоба си. Вече се чувстваше по-добре. — Нямам нищо против подобни опасности, отче. А и не ми се вярва някоя от двете дами да търси постоянен сътрапезник.
— Какво ще правите после? — попита Себастиан.
— Александрийската библиотека е все още изгубена — отвърна Лурдс. — Не съм се отказал от надеждата да открия някои от книгите й. В историята още има бели петна и твърде много възможности, погребани в легенди и в езици. Така че ще продължавам да ровя винаги когато има надежда да открия нещо. Това е единствената истинска любов, на която съм способен.
Знаеше, че винаги ще си остане такъв.