— Доколкото си спомням, всяка сутрин едва не закъснявах заради теб — продължи Юлия.
— Доколкото си спомням, винаги се контеше за някое момче.
— Контех се за Иван. И подейства. Женени сме и имаме две прекрасни деца.
— Метнали са се на леля си — ухили се Наташа.
Отхапаха от кифличките си и отпиха мълчаливо по глътка кафе.
— Липсва ми твоята закуска — промълви Наташа след известно време.
От думите на сестра си Юлия разбра, че Наташа пак бе прекарала известно време в някое кътче на света, което се беше превърнало в ад за нея. Но предпочете да не задава въпроси. Наташа никога нямаше да говори за това.
— Е, в такъв случай май имаш само две възможности — прозаично рече Юлия.
— Две? — вдигна вежди Наташа.
Юлия кимна.
— Можеш да наемеш прислужница и да я обуча да се грижи за теб…
— Да я обучиш?
— Разбира се. Това е единственият начин. Но за да бъде всичко както трябва, ще трябва да прекара няколко години при мен.
— Няколко години.
— Ако искаш да я обуча така, че да остана доволна.
— Разбирам.
Юлия едва не се изкиска и развали момента. Наташа винаги се владееше безупречно, винаги успяваше да контролира лицето си.
— Или…
— Добре, че има „или“, защото предишното предложение не ми допада — рече Наташа.
— Или — продължи Юлия — можеш да се преместиш при нас с Иван.
Наташа остана безмълвна и неподвижна.
Юлия знаеше, че прекалява, но не можеше да се сдържи.
— Децата ще са във възторг. Обичат те, Наташа. Ти си любимата им леля.
— Добър вкус имат — рече Наташа.
— Освен това си единствената им леля. — Юлия не можеше да спре да дълбае. Бяха сестри и никога не си позволяваха преструвки помежду си. Иван имаше трима братя и нито една сестра. Засега никой от тях не беше женен. Понякога малката й сестра й липсваше ужасно, при това не само заради липсата на други жени роднини в живота й.
Наташа се усмихна.
— Благодаря ти. Но само ще ви досаждам. — Взе още една кифличка и я разчупи. — Разкажи ми какво правиш тук. Иван каза, че си намерила нечия немита чиния.
Юлия с тъга остави въпроса за преместването — знаеше, че Наташа вече не желае да говори по тази тема. Облегна се назад.
— Не е мръсна чиния. А цимбал. На няколко хиляди години, доколкото може да се прецени. А може би и на повече. Чакам потвърждение.
Наташа поклати глава шеговито — тъжно.
— Горката ми голяма сестра, да отиде в университет, за да учи как се рови в нечий боклук.
Задърляха се по навик за известно време, след което Юлия разказа историята на цимбала, доколкото я знаеше. Както винаги, Наташа прояви повече интерес, отколкото очакваше.
А в този случай интересът беше напълно заслужен.
Александрия, Египет
19.08.2009
— Значи смяташ, че надписът е на повече от един език? — Лесли вървеше подръка с Лурдс по една от страничните улици недалеч от хотела.
— Да. Най-малко на два — отвърна той.
— И не знаеш нито единия, нито другия?
— Не. Поне засега. — Лурдс я погледна и се усмихна. — Това не разклаща ли доверието ти в мен?
Лесли се вгледа в ясните му сиви очи. Бяха прекрасни, топли, честни и… секси. Определено секси. Достатъчно бе да погледне в тях, за да изтръпне.
— Не — отвърна тя. — Ни най-малко не разклаща доверието ми.
— Ще ги разчета — каза той.
— Това ти е работата.
— Да. Така е. — Лурдс задъвка парче баклава, която си бяха купили от едно открито кафене, обслужващо нощните тълпи. — Чувала ли си за Розетския камък?
— Естествено.
— Какво знаеш за него?
— Бил е… — започна Лесли и спря, за да помисли. — Важен.
Лурдс се засмя.
— Да, бил е.
— И все още се пази в Британския музей в Лондон.
— Това също е вярно. — Лурдс отхапа отново от баклавата. — Важното в Розетския камък е, че е бил написан на два езика — египетски и гръцки.
— Аз пък си мислех, че са три.
— На два езика, но с три писмености. Йероглифна, демотична2 и гръцка. След като войниците на Наполеон намерили камъка, той се превърнал в ключ към разбирането на древноегипетския език. Знаело се какво се казва в гръцкия надпис. Учените приели, че и трите надписа гласят едно и също, и в крайна сметка успели да разкрият значението на йероглифите. За разшифроването им било нужно само да свържат знаците към значението, с което разполагаме от другите две части. Откриването на камъка позволило дешифрирането и превеждането на всички надписи от Древен Египет, които сме гледали цяло хилядолетие по стените на гробници и храмове, без да имаме никаква представа какво се казва в тях. Разбира се, за това били нужни повече от двадесет години и множество блестящи умове въпреки съществуването на камъка.
2
Опростена бързописна форма на древноегипетското йероглифно писане, развила се през VIII-VII в. пр.Хр. — Б.ред.