Мислите й препускаха, пресмятаха различните възможности и рискове. Където и да отидеше, мястото беше потенциално бойно поле. Беше се научила да се възползва от всичко налично. Винаги виждаше терен, а не гледка. Тук обаче това можеше и да не й помогне. По това време в района на университета нямаше кой знае колко възможности за прикритие.
Запита се кои ли са преследвачите й, дали не са част от онази мръсотия в Беслан. Фракция войнствени осетинци се бе разбунтувала за пореден път, за да възвърне родната си земя, и беше взела заложници. Наташа бе участвала в освобождаването им. Имаше много кръв. Не се съмняваше, че някои от тях искат да си отмъстят. И че тя е една от потенциалните им цели.
А ако не са осетинци, може да са много други — помисли си тя. Беше оставила дълга опашка врагове след себе си. Работата й го изискваше. Гневът се просмука в нея — тези хора докарваха насилието препалено близо до семейството й.
Съсредоточи се, заслушана в ритъма на преследвачите си, като отделяше звука от стъпките им от всички останали шумове в спокойната нощ. Беше готова за тях.
Пъхна ръце в джобовете на шлифера си и сграбчи дръжките на двата пистолета модел „Ягирин ПЯ/МР-443 Грач“. Във всеки от тях имаше пълнител със седемнадесет патрона. Носеше и допълнителни пълнители във вътрешния си джоб. Надяваше се, че няма да й потрябват.
Мъжете бяха доста търпеливи и я приближаваха постепенно от три страни.
Без никакво предупреждение Наташа зави и спринтира нагоре по стълбите към близката сграда. Сенки изпълваха покрития проход и тя беше сигурна, че моментално ще стане невидима за преследвачите си.
Те обаче бяха твърдо решени да не я изпускат. Стъпките им се поколебаха само за миг и забързано продължиха след нея.
Наташа се затича леко, суровият каучук на подметките й не издаваше никакъв звук. В края на прохода отскочи наляво и се сниши край стената зад редицата храсти. Извади двата пистолета, свали с палци предпазителите и зачака.
Двама мъже се появиха тичешком, спряха и се загледаха към откритата площ пред тях. Оръжието в ръцете им определи действията на Наташа. Не бяха само тези двамата. Броят им даваше предимство. Но тя можеше да промени залога в своя изгода — още тук и сега.
Насочи пистолетите си.
Единият от мъжете се обърна към нея. Оръжието му бе вдигнато и свитата му ръка го държеше близо до тялото, като в същото време покриваше триъгълника пред него. Той погледна право към нея.
Наташа натисна спусъка на десния пистолет веднага щом преследвачът й я видя. 9-милиметровият куршум се заби между разширяващите се очи на мъжа. Тя стреля отново с другия пистолет и улучи два пъти врата на втория мъж. По начина, по който онзи рухна на земята, тя реши, че единият от куршумите е прекъснал гръбначния му мозък.
С бързи стъпки Наташа приближи двамата мъртъвци. Глухото дрезгаво ехо от изстрелите още отекваше в прохода зад нея.
Коленичи, прибра за момент левия пистолет в джоба на шлифера си и бързо ги пребърка. Нямаха документи. Това не беше необичайно. Наемният убиец обикновено оставяше всички лични вещи, за да не могат по него — или нея — да стигнат до работодателите му.
Маншетът на единия от мъжете привлече вниманието й в мига, когато от слушалките в него се чуха гласове. Другите вече бяха нащрек. Които и да бяха нападателите й, вече знаеха, че е въоръжена.
Огледа маншета и разпозна тактиката, използвана от спецчастите по цял свят. Свали защитното покривало, очаквайки да види собственото си лице.
Но лицето на снимката не беше нейното. А на Юлия.
Наташа се изправи, извади втория пистолет от джоба на шлифера, обърна се и побягна обратно към сградата, в която бе оставила сестра си.
5.
Александрия, Египет
19.08.2009
Приведен близо към монитора, Лурдс разглеждаше снимките на загадъчния звънец. Пуснатите от Лесли Крейн изображения в различните сайтове за археология и история бяха направени професионално. Но те не показваха цялата повърхност на артефакта. Снимките бяха направени от двете страни, пропускайки голяма част от надписа. За щастие той разполагаше с целия.
Лесли стоеше до него и Лурдс усещаше топлината на тялото й по-силно, отколкото му се искаше. Не обичаше да се разсейва, докато работи.