Той се ухили.
— Предпазливост е може би по-подходящата дума.
— Значи не харесвате телевизия?
— Харесвам. Но често ми се струва, че се самообслужва.
Лесли се почувства донякъде предизвикана.
— Обичам да съм пред камера. Обичам да се виждам на екрана. Освен това и родителите ми обичат да ме гледат. Затова се опитвам да направя всичко, което е по силите ми. — Тя също се ухили. — Това самообслужване достатъчно ли е?
— Да. И е по-откровено, отколкото очаквах.
— А вие? — попита тя. — Защо се съгласихте да участвате в поредицата? Може би задоволявате някоя потайна страна на суетата си?
— Ни най-малко — увери я Лурдс. — Ако не ме бяха сръчкали деканът и шефовете, щях любезно да отклоня поканата. Тук съм по настояване на университета. И защото имам възможност отново да се върна в Александрия. Обожавам това място.
Заинтригувана, Лесли сложи лакти на масата, подпря брадичка и се загледа в топлите му сиви очи.
— Но ако не се бяхте съгласили, нямаше да можете да се порадвате на хубавия град.
— И на хубавата жена, която ме доведе тук. — Погледът на Лурдс спокойно срещна нейния и го задържа за момент.
По тялото й се разля топлина, която нямаше нищо общо със следобедната жега. Бива си те, професоре. Ще трябва да внимавам с теб.
Ди Бенедето зави в една уличка на няколко пресечки от кафенето, в което бяха седнали Лурдс и Лесли Крейн. Още преди да спрат, зад камиона изникна петгодишен мерцедес. Галардо забеляза колата в страничното огледало.
Бръкна под лекото си сако и стисна дръжката на 9-милиметровия пистолет.
— Пиетро — произнесе той в микрофона.
— Да — отвърна дрезгав глас. — Аз съм. Не стреляй.
Галардо се поотпусна, но ръката му остана върху пистолета, докато мерцедесът не спря зад камиона. Вгледа се през опушеното стъкло и различи внушителното туловище на Пиетро зад волана на луксозния автомобил.
Измъкна се от кабината. Ди Бенедето се озова редом с него. Двамата бързо отвориха вратите на седана и се качиха.
Фарук слезе от каросерията, облечен в чист бурнус. Беше оставил работното си облекло вътре. Позабави се, докато грижливо затваряше вратата след себе си. Дори след като затвориха каросерията, миризмата на бензин продължи да се усеща в уличката. Останал доволен от работата си, Фарук закрачи с обичайното си темпо и се качи в колата. Той също вонеше на бензин.
— Всичко ли е готово? — попита Галардо.
Фарук кимна и му даде идентификационната карта, паспорта и личните вещи на Джеймс Кейл. Беше свалил всичко от тялото.
— Да. Всичко е готово — каза арабинът. — Полях вътрешността с бензина и разтворителя и закрепих сигнална ракета на вратата. Щом някой отвори каросерията, ще настане същински ад.
Галардо кимна. Бензинът и разтворителят бяха бедняшкият заместител на напалма. Сместа щеше да гори силно и концентрирано и да направи незабавното идентифициране на трупа много трудно — особено при липсата на лични вещи и документи. Самият камион беше откраднат предишната вечер специално за случая. Нищо не можеше да насочи следите към тях.
Пиетро подкара към другия край на пресечката и излезе на главната улица, като бибипкаше яростно на останалите шофьори и подплаши една камила.
— Чимино — обади се Галардо по радиото.
— Тук съм — отвърна Чимино; — Отново се движат.
— Пак ли пеша?
— Да.
— Стига си ги следил. Някой да те замести.
— Добре.
Галардо усети как стомахът му се стяга. От осем месеца бяха по следите на артефакта, който Стефано Мурани им бе наредил да намерят. Накрая дирята ги отведе от Кайро, където за този предмет се носеха само слухове, до Александрия; Галардо би трябвало да се сети, че ще стане така.
Проблемът с нелегалните артефакти беше, че не оставяха никакви или в най-добрия случай — почти никакви следи. А ако не са били в обръщение, какъвто бе случаят с този (обущарят, който го беше продал, каза, че го е кътал седемнадесет години в килера), то следата се прикриваше допълнително и от времето.
Още преди да убият продуцента, трима други мъртъвци бяха оставили кървава диря, по която групата вървеше от Кайро. Всички те бяха търговци на редки — и крадени — антики.
— Връщат се към студиото — каза Чимино.
От лявата им страна, където бяха оставили камиона, се дочу глух гърмеж. Галардо се обърна и видя как между постройките се издига черна гъба от пушек. Сирените не закъсняха.