По-голямата част от помещението беше пълна с камери, микрофони и камари звукозаписна техника. Кабели се виеха като змии във всички посоки и сякаш едва успяваха да ги държат под контрол. Като цяло обстановката му се видя малко застрашителна.
Лурдс взе първия предмет — дървена кутия, дълга петнайсетина сантиметра, широка около десет и дълбока към пет. Капакът и страните й бяха покрити с цветни йероглифи. Отвори я и видя вътре малка фигурка на мумия.
— Знаете ли какво е това? — Лурдс обърна кутийката, за да я покаже на снимачния екип.
— Шабти — отвърна Лесли.
— Много добре. А знаете ли какво е шабти?
— Амулет за късмет, който оставяли в гробниците.
— Не точно. — Лурдс потупа изображението. — Фигурката трябвало да представя иконома на покойния — някой, който да работи вместо него в отвъдния свят.
— Едно е да знаеш какво е, но съвсем друго — да прочетеш надписа — обади се Нийл.
— Откъс от шеста глава на „Книга на мъртвите“. — Лурдс разгледа надписа; не му се искаше да продължи, в случай че някой е променил надписа, който би трябвало да е нанесен върху кутийката. Но всичко беше точно както трябва. Зачете йероглифите с лекота. — „Ако съм призван да върша работа в отвъдното, то списъкът (със задължения) ще бъде възложен на теб всеки път, когато трябва да хвърлям семена в тинята, да напоявам нивите, да пренасям пясък на запад или изток. «Правя го — ето ме, тук съм» — трябва да отвърнеш ти“.
Лесли хвърли бърз поглед в бележника си, след което го подаде на Нийл.
— Е, едно на нула за него — рече Нийл и й го върна. — Може пък да го е научил наизуст.
Лурдс се зае със следващия предмет — копие на папирус с коптска писменост, който му изглеждаше страшно познат. Вдигна очи към Лесли.
— Това е от шифрования документ, който преведох.
— Така е — съгласи се тя. — Нямаха аудио версия и си помислих, че не е зле да чуя как звучи.
Нийл я погледна.
— Това ли е шантавото нещо, за което спомена?
— Да. — Блестящите й зелени очи нито за миг не се откъснаха от Лурдс.
Значи ще се предизвикваме? Лурдс беше развеселен и любопитен докъде ще го остави да продължи. В края на краищата, беше му се наложило многократно да представя труда си пред различна аудитория, в това число и в деканата при официалното приемане на превода. Четенето на глас и ораторските му умения се бяха развили естествено през дългогодишната му преподавателска практика, превърнаха се в хит и бяха развързали немалко скандализирани академични езици. Явно тя изобщо не познаваше неговия свят, ако си мислеше, че някакви си думи могат да го смутят или уплашат.
Прочете на глас първия откъс, след което го преведе. Лесли го спря, преди описанието на любовната игра да загрубее.
— Добре — каза тя и се изчерви. — Знаете си урока. Продължете нататък.
— Сигурна ли сте? — попита Лурдс. — Доста добре познавам материята.
Нарочно не уточни дали става въпрос за текста… или за описваната техника. Думите му бяха точно толкова предизвикателни, колкото нейните.
— Сигурна съм — каза тя. — Не искам важните клечки от телевизията да се изправят на нокти.
— Леле, човече — ухили се до уши Нийл. — Ама че парче. Не съм предполагал, че порното може да бъде толкова… толкова… мръсно.
Лурдс не си направи труда да поправи погрешната интерпретация на текста. Той не е бил замислен като порнография — или поне не точно. Беше по-скоро дневник, в който авторът описваше преживяното — нещо като спомен за миналото му. Но когато се четеше на глас сега, смисълът му се променяше. Щом слушателят чуеше думите, те и значението им ставаха субективни, приложени към собствените му възгледи за живота и към сегашния момент. Така че за Нийл сигурно си беше порнография.
Третият надпис беше на етиопския език геез, изписан на абугида. Знаците на тази писмена система отразяваха срички, при които съгласните се променяха според следващите ги гласни. Освен в Етиопия подобна писменост са използвали и някои местни индиански племена в Канада — алгонкини, атабаски и инуити, — както и брахмическата група езици от Южна и Югоизточна Азия, Тибет и Монголия. На изток тя беше достигнала до Корея. Самият артефакт представляваше парче слонова кост, върху което някакъв търговец бе описал пътуването си в района, който по-късно щеше да се нарече Африкански рог. Доколкото Лурдс успя да разбере, предметът е трябвало да бъде подарък за най-големия син на търговеца, за да предизвика младежа да стигне по-далеч и да бъде по-дързък от баща си.