„Тереза! — повика я мислено той. — Тереза! Рандал ни нападна. Уби пазачите. Не зная какво да правя. Как е възможно…“
„Том — дойде незабавно отговорът й. Къде си? Доктор Пейдж каза, че ще прати някого. Още ли си с гранатомета?“
„Не мърдай от мястото си. Не се опитвай да се върнеш. Скоро ще дойде помощ.“
Томас долови някакъв шум отляво и се извърна натам. Не видя нищо.
„Том?“
„Да, всичко е наред. Просто се въртя в кръг и скоро ще ми прилошее. Побързайте.“
„Не спирай да ми говориш.“
„Не мога — отвърна той. — Не бива да се разсейвам. Зная, че е наблизо.“
„Добре, повикай ме, ако се случи нещо.“
„Ще те повикам.“
Тъмната гора се извисяваше над него, изглеждаше сякаш се рее, сякаш дърветата са се изтръгнали от корените си и се протягат към него. Сетивата му продължаваха да си играят с ума му. Непрестанно виждаше разни неща с крайчеца на окото си, все му се струваше, че не диша той, а някой друг. И накрая нервите му не издържаха.
— Рандал! — извика. — Те идват! Знаят, че си тук!
Никакъв отговор. Не знаеше защо бе извикал — Рандал едва ли би го разбрал повече от дърветата наоколо. Видя го в погледа му, където не бе останала и капчица разум.
— Липсват ми вкусните примамки.
Томас пое рязко въздух. Рандал говореше тихо, ала гласът му сякаш ечеше във въздуха. Томас се завъртя наляво, после надясно, описа пълен кръг, вдигнал оръжието пред себе си.
— Рандал! — изкрещя.
И тогава нещо го блъсна отзад, изкарвайки въздуха от дробовете му. Стовари се върху него и го притисна надолу, изви главата му под неестествен ъгъл, пробуждайки болка в сухожилията и мускулите. За да се предпази, той падна на земята и се сви. Изпусна оръжието, но ремъкът го притисна болезнено, докато посягаше към невидимия си нападател, за да се вкопчи в него.
— Вкусно — прошепна Рандал в ухото му.
Томас изкрещя и изви тяло, мъчейки се да се освободи от чудовището, което го бе приковало към земята. Една ръка обгърна лицето му и затисна устата, пречейки му да диша. Миришеше на пот и разложение и на Томас му се догади. Рандал стегна задушливата си хватка и Томас започна да хрипти. Успя да отвори уста и заби зъби в податливата плът. Устата му се изпълни с остър и кисел вкус.
Рандал изрева, ужасен звук, в който нямаше нищо човешко. Отпусна хватката си достатъчно, за да може Томас да се извърти и да го блъсне с лакът. Побърканякът се олюля назад, докато Томас се мъчеше да се изправи, паниката му придаваше нечовешки сили. Посегна към гранатомета, който се бе изхлузил чак на гърба му. Стисна го, извъртя го отпред и го насочи.
Миг преди да натисне спусъка, Рандал се хвърли върху него, пълзейки по земята на четири крака като някакъв гигантски паяк, и го блъсна с глава в гърдите. Томас падна по гръб, а чудовището го възседна. Рандал започна да го налага с юмруци като побесняла горила, крещейки при всеки удар.
Томас вече нямаше сили да се съпротивлява. Помисли си за Чък и Тереза, Миньо и Нют. Ако умре сега, няма да може да ги спаси. Помъчи се да се успокои и да се съсредоточи. Затвори очи и събра сетни сили. Веднага щом застина неподвижно, ударите намаляха. Той реши да използва тази възможност. Посегна бързо с дясната си ръка, стисна Рандал за ухото и го дръпна, извивайки главата му надолу. Рандал изгуби равновесие за миг и това бе достатъчно за Томас да го отхвърли от себе си. Скочи на крака, намери пипнешком гранатомета, насочи го и натисна спусъка.
Статичният звук на заряда отекна отново в гората, докато Рандал се хвърляше върху него. Гранатата попадна право в гърдите на побърканяка и го събори на земята, обгръщайки тялото му с белезникави блещукащи пипала. Рандал започна да се гърчи и подскача, огласяйки околностите с виковете си. Томас вдигна гранатомета като сопа. Стовари приклада право в лицето на човека, когото някога познаваше като Рандал. Отвратително хрущене прекъсна нечовешките вопли на лудия. Тялото му започна да трепери спазматично, сякаш вътрешните му връзки бяха дали на късо. Дишайки тежко, Томас вдигна оръжието и го стовари повторно с цялата сила, която му бе останала. Този път побърканякът замря неподвижно.