Тереза го откри, коленичил до мъртвото тяло, втренчен в него, хипнотизиран от гледката. Човек, когото някога бе познавал и когото никога не бе харесвал. Но никой не заслужаваше да свърши по този начин. Никой.
Тереза почти го отнесе до вагонетката. Томас бе замаян и изтощен. Изстискан като лимон. Надяваше се да спи цяла седмица.
„Тереза“ — рече той, Когато започна да се свестява.
„Да?“
След дълга пауза той промълви:
„Те никога няма да открият лек.“
60.
231.12.13/6:11
Томас се събуди, преди да се включи алармата. Не искаше да буди Тереза, преди да се е наспала добре, затова остана да чака. Опипваше тялото си, докосваше внимателно превързаните места и присвиваше болезнено устни. Времето се влачеше със скоростта на охлюв.
Беше си подарил цял един ден, за да се възстанови напълно, да си събере мислите и да подготви точен план, с който да убеди Тереза. И с всяка изминала минута силите му се възвръщаха.
Искрата се разпали от един разговор, който бе дочул вчера в столовата. Ставаше дума за „слузести същества“. Томас не чу много, но беше сигурен, че е свързано по някакъв начин с онези странни сияещи вани, в които с Нют бяха видели да растат и помръдват чудовищни органи. Зловещ спомен.
Но и още едно доказателство, че ЗЛО никога нямаше да се спре. Пред нищо.
Най-сетне търпението му се изчерпа.
„Будна ли си?“ — попита той Тереза.
Изминаха само три секунди.
„Да“ — отвърна тя. Нямаше и следа от укор, че я е събудил, което бе добро начало.
„Чакай ме на закуска веднага щом отворят столовата. Седни близо до мен, за да можем да разговаряме шепнешком.“
Не беше сигурен дали ЗЛО не могат да подслушват телепатичната им връзка и искаше разговорът им да се запази в тайна.
„Добре.“ — Тази сутрин Тереза не беше многословна, но толкова по-добре за него.
„Страхотно. Ще се видим скоро.“ — Той стана от леглото и закуцука към душа.
В столовата Томас намери тихо местенце далече от неколцината служители, дошли по-рано. Взе си закуска и седна да чака Тереза. Изпи три чаши вода. Накрая побутна подноса встрани, скръсти ръце и се намести неспокойно на стола. Тереза най-сетне се появи, но пропусна шублера с храна и дойде право при него.
„Какво има?“ — попита го мислено.
— Нищо — отвърна той. — Ще разговаряме на глас.
Седнаха, опрели рамена един в друг, Томас се наведе към нея и започна да шепне:
— Искам да ме изслушаш без предубеждение, ясно? Чуй ме докрай, преди да започнеш да възразяваш.
Тя го погледна изпитателно, сякаш търсеше обяснение на лицето му. После кимна и зачака.
— Извинявай, но това е много важно за мен. Виж, Тереза, аз съм… на края на силите си. На абсолютния край. Пречистването, лъжите, жестокостите в лабиринта. През последните няколко дни дочух достатъчно, за да се досетя, че ЗЛО подготвят нов етап на изследванията — в Обгорените земи и кой знае какво още. Ти знаеше ли нещо за това?
Тереза поклати глава, изглеждаше искрено изплашена.
— Да ти призная, подозирах нещо, а после се стигна до експедицията в Обгорените земи, тази нова постройка, равнотранса. Но не са споделяли с мен нищо. — Тя млъкна и отново поклати глава. — Сигурен ли си, че си дочул правилно?
— Напълно.
— Понякога е много трудно да им повярваш, нали?
Реакцията й накара Томас да почувства, че току-що е преодолял първото препятствие.
— Точно така — рече той. — Аз бях в Обгорените земи. Ужасно място. Видях и онези лигави същества, които подготвят в лабораторията. Приличат на излезли от кошмар. Тереза, това трябва да спре. Всичко това трябва да спре. Говоря сериозно.
Тя не бързаше да отговаря и чувствата й оставаха тайна за него. Но Когато най-сетне заговори, той усети в думите й едва доловим трепет.
— Какво можем да направим, Том? ЗЛО е голяма организация. Каквото и да вършат в нея, те все пак имат оправдание.
— За лека ли говориш? — тросна се Томас. — Никога няма да го открият. Просто не го вярвам. След цялото това време и след всички тези изпитания не разполагат дори с експериментално лечение, с първичен продукт, който да подложат на тестове. Единственото, което правят, е да измислят нови и нови променливи и да търсят някакъв мистериозен, нелеп модел.