Томас внезапно усети прилив на въодушевление. Той седна, спусна крака от леглото и се обърна към нея, притискайки колене в нейните.
— Странно, но се чувствам доста развълнуван. Сигурно е от облекчение. Беше ми омръзнало ми да чакам и да чакам. А ето че най-сетне дойде часът и вече няма връщане назад. Остава ми само да се прехвърля в Езерото и да довърша нещата докрай. Глупаво, нали?
— Никак даже. Аз се чувствам по същия начин. — Тя се засмя, сетне се надигна и приседна на леглото до него. Прегърна го и отпусна глава на рамото му.
— Ти си целият свят за мен — прошепна тихо.
Вълна от чувства заля Томас. Гърдите му пламтяха, сякаш вътре бяха разпалени хиляди огньове. Всички тези години, спомените, хубавите неща. Не се сдържа и изхлипа, давайки воля на чувствата си. Остана така приведен няколко минути, позволявайки на натрупаното напрежение да се излее навън. Тя го притисна към себе си, също разплакана. Въпреки че бяха преизпълнени с тъга, двамата се почувстваха по-добре. Ободрени. От доста време Томас не бе изпитвал такава радост.
— Кажи ми, че ще успеем — каза той, когато най-сетне успя да намери думи в себе си. — Кажи ми, че ще стигнем там и ще измъкнем приятелите си.
— Ще оцелеем — увери го. После стисна лицето му в длани и го погледна в очите. — Обещавам.
Той кимна, не знаеше какво повече да каже. Двамата останаха прегърнати, излегнати един до друг на леглото. Така прекараха нощта, докато сутринта и лабиринтът не ги призоваха.
63.
232.1.1/9:03
— Как се чувстваш? — попита доктор Пейдж. — Уверен? Здрав?
Томас седеше на стол в една от медицинските лаборатории и току-що бе приключил с изследванията. Пейдж бе минала да го навести за последен път. Държеше димяща чаша с кафе или чай в ръка.
— Да, чувствам се отлично. — Истината беше, че досега не бе изпитвал подобно напрежение. След няколко часа ще бъде сред езерните. Струваше му се невъзможно. Е, малко треперя.
— Ето защо ти донесох това — подаде му тя чашата.
— Какво има вътре? — полюбопитства Томас. Течността ухаеше на боровинки.
— Специален чай, който направих за теб. Ще те успокои.
— Благодаря. — Той отпи бавно, предпазливо. Божичко, бива си го. — Сръбна отново и реши да поразпита за последен път за плановете им. — Е, как е подготовката? Всичко наред ли е?
— Томас, ти вече си част от плана. Не бива да споделяме повече информация с теб. Оттук нататък трябва да поставим разделителна черта.
— Но нали очаквате да ви докладвам?
— Така е. Но както казах по-рано, не бива да забравяме, че ти също си обект за изследване. Ако знаеш неща, които не трябва да знаеш, това може да повлияе на резултатите.
Беше изпил половината чай и вече усещаше, че тялото му се затопля. Олеква. Разтваря се.
— Не можете ли поне да ми намекнете? Съвсем малко? Подготвя ли се някакъв голям финал в края на изпитанията?
Надяваше се, че детският му ентусиазъм ще прикрие желанието да измъкне повече информация.
— Знаеш всички подробности, които трябва да знаеш — отвърна тя лаконично.
— Ще ви липсвам, нали? — попита той.
Очакваше да се усмихне, но доктор Пейдж остана сериозна.
— Не се съпротивлявай, Томас. Накрая всичко ще свърши добре.
— Какво искате да кажете? — Главата му започна да се върти.
— Винаги съм се трогвала от невероятната ти способност да се доверяваш на околните — рече тя, като го гледаше тъжно в очите. Лицето й бе започнало да се замъглява пред погледа му. — Съжалявам, че доста често се възползвах от това. Но има неща, които трябваше да се свършат.
Тя се изправи и внезапно тялото й се раздвои, разстрои, увеличи се и се смали.
— Какво сте… — опита се да каже. Устата обаче вече не то слушаше.
— Аз бях, Томас. Зная, че няма да помниш този разговор, но въпреки това ще споделя с теб. Ще ти обясня. Аз заразих председателя Андерсън и заместниците му. Те искаха да сложат край след Лабиринтните изпитания. Но това, над което работим, е много по-важно.
— Какво… — заекна той и отново не можа да продължи. Усещаше, че се люлее на стола. Чашата падна от ръката му и се строши на пода. Имаше чувството, че са затъкнали в ушите му памук.
— Винаги си бил мой любимец — довърши доктор Пейдж. После вниманието й се насочи към някой друг. — Време е да го приготвим.