Мехурът се спука.
Но надойдоха още, много повече. Спускаха се върху му като виелица, затрупваха сетивата му. Музика. Филми. Танци. Бейзбол. Храна. От тази, която обичаше (пица, хамбургери, грах) и каквато мразеше (бьоф строганов, пюре, моркови). Лицата в спомените започнаха да се размазват, гласовете им се променяха. Мехурите прииждаха толкова бързо, че едва успяваше да ги следи. Останките от тях изпълваха небето с милиони капчици от течността, която ги оформяше. Вече беше забравил каква е причината да изпитва безпокойство.
Появи се силен вятър. Бурен, на пориви. Той завъртя капчиците в огромен кръг, истински циклон, който се изви над него. Сега вече мехурите се пукаха преди още да го достигнат, останките на техните предшественици ги пронизваха и унищожаваха, преди Томас да преживее спомените в тях. Истински водовъртеж над главата му, който продължаваше да набира сила. Скоро всичко се смеси в една обща маса, във виещо се торнадо от сивкава мъгла, лишена от други цветове.
Томас се чувстваше като цвете, повяхващо заради липсата на слънчеви лъчи. Никога досега не се бе чувствал толкова объркан, толкова… изпразнен. Светът над него се въртеше главоломно. Празнината вътре в него нарастваше, сякаш някой изсмукваше ума му, сякаш торнадото отмъкваше и малкото останало му съзнание.
Изсмукваше това, от което бе създаден.
Край.
Всичко си отиде. Той затвори очи. Заплака без сълзи. Непрогледен мрак изпълваше ума и тялото му. Времето се простираше пред него като безкрайно море, липсваше хоризонт, към който да се отправи. Нямаше нищо отпред, всичко бе останало зад гърба му. Часове по-късно той отвори очи.
Беше буден.
Дори се изправи.
Наоколо имаше само прашен, застоял въздух.
Епилог
Дата 232.1.1. Време: 3:12
До: Председателския съвет
От: председател Ейва Пейдж
Относно: заключение
Искам да благодаря накратко на всички служители от ЗЛО. Изминаха десет години, но нашите предварителни изследвания най-сетне са към своя край. Постарахте се да научите нашите елитни обекти на всичко необходимо и на този етап вече сме готови да преминем към заключителните дни от Лабиринтните изпитания — тези, за които винаги сме знаели, че ще са най-важните.
Томас и Рейчъл са напълно готови. Всичко, което доведе до този момент, до тяхното прехвърляне в лабиринта, нямаше да стане възможно без упоритата работа на всеки един от вас. Отне ни безброй часове, щателно планиране и грижовно отношение към всеки един детайл от плана. Благодаря ви за положените усилия, които най-сетне донесоха резултат, и особено за работата ви през последните две години.
Ние не знаехме кои ще са нашите окончателни кандидати, но днес с радост празнуваме победата на Арис и Тереза и тяхната лоялност към поставената цел. Фаза 2 ще стартира незабавно и аз вярвам, че бъдещето ни е по-светло от всякога.
Отново, благодаря ви.
Дата: 232.1.1
Време: 2:01
До: целия личен състав
От: Тереза Агнес
Относно: последни думи
Току-що се сбогувах с Томас и той вече е на сигурно място в Езерото. Утре ще бъде моят ред. Доктор Пейдж ме помоли да пратя прощална бележка до всички, да споделя мислите си. Повече от щастлива съм да го сторя.
Радвам се, че се съгласихте с нашия план да запазя спомените си, както и тези на Арис. Трябват ви хора във всяка група, с които да можете да общувате и да планирате по време на различните етапи от изпитанията. Двамата с Арис ще бъдем ваши координатори.
Обещавам да запазя ролята си в тайна. Ще се старая да се държа като всички останали, доколкото е по силите ми, и няма да се намесвам в решенията им, освен ако не получа от вас други инструкции.
Работя за ЗЛО вече повече от десет години, което е по-голямата част от живота ми. Почти не си спомням времето преди това. Много хора на този свят биха казали, че съм късметлийка, защото прекарах живота си в удобства, имах чисти дрехи, топла постеля и изобилна храна. Благодарна съм за всичко, което ЗЛО ми осигури. Благодарна съм за приятелите, с които се сдобих и които са най-милите хора на света. Нямаше да свърша всички тези неща, ако не вярвах, че един ден те ще разберат и ще ми благодарят на свой ред. Благодарна съм за това, което научих, за пътя, който изминах, за опита, който натрупах и който ме създаде такава, каквато съм сега. Благодарна съм, че съм жива.