Оглеждаше огромното помещение с горд вид, но Когато се обърна към Тереза и Томас, изражението му помръкна. Томас предположи, че причината е в собственото му объркване.
— Лабиринтни изпитания? — попита Тереза, предугаждайки неговия въпрос.
Председателят Андерсън понечи да отговори, но изглежда, се затрудняваше да намери подходящите думи. И тук Маквой му се притече на помощ със сияеща усмивка.
— Всъщност нашият многоуважаван председател малко изпреварва събитията, но в това няма нищо лошо. Виждате ли вратата там? Зад нея има стълбище, което ще ни отведе до временната площадка за наблюдение. Искаме да ви покажем нещо и след това ще ви обясним за какво ще се използва. Готови ли сте?
Томас кимна. Измъчваше го любопитство.
— Готови сме — отвърна Тереза вместо него.
Поеха към вратата, която Маквой им бе посочила, като сериозният Рамирес вървеше най-отзад и се оглеждаше, сякаш очакваше неприятности. Минаха по дълъг коридор, в който бе монтиран мощен на вид хидравличен кран, достатъчно голям да повдигне вагон.
— За какво е това? — поинтересува се Томас. Бяха някъде към средата на голямото помещение.
Маквой понечи да отговори, но председателят я спря.
— Всяко нещо с времето си — рече той с любезен глас и погледна Маквой многозначително. — Има още някои неща в конструкцията, за които не сме готови да говорим.
Томас бе твърде развълнуван, за да обърне внимание на думите му. Реши, че ще има предостатъчно време по-късно, когато е в леглото, да обмисли още веднъж видяното и чутото.
Стигнаха изхода и поеха нагоре по стълбището. Излязоха на тясна площадка пред масивна метална врата, където едва се побраха. Маквой въведе код на командното табло. Чу се силно свистене и вратата се отвори с отекващ надалеч метален звън. Андерсън и Маквой я изтикаха докрай и после подканиха Тереза и Томас да минат първи.
Томас гореше от нетърпение да разбере за какво служи всичко това. Ала когато пристъпи през прага, гледката накара сърцето му да спре за миг. Отворената врата бе позволила на мощно течение да нахлуе от огромното открито пространство пред него. Той застина, докато вятърът облъхваше тялото му. Намираше се на площадка, обърната към пещера, която бе толкова голяма, че умът му едва успяваше да възприеме размерите й. Таванът на пещерата, която, изглежда, бе с изкуствен произход, бе обсипан с изкуствени светлини, ярки и достатъчно силни, за да озаряват цялото пространство. Конструкция, която сама по себе си впечатляваше с размерите си. Но още по-впечатляващи бяха стоманените греди, които преминаваха под покрива — Томас предположи, че целта им е да поддържат тавана от рухване. Металната им повърхност сияеше с отразената светлина на мощните лампи.
Едва сега си припомни, че се намират дълбоко под земната повърхност.
Беше невероятно, но те наистина бяха под земята. Пещерата сигурно бе поне пет мили широка и висока колкото небостъргач. Навсякъде по пода й бяха разхвърляни строителни материали — стоманени греди и дъски. В далечината — на около миля или две по-нататък — се издигаше огромна стена, все още в строеж, тъй като горният й край, опиращ в тавана, бе само дървено скеле.
Томас си пое дълбоко въздух и едва сега осъзна, че за кратко бе спрял дори да диша. Нямаше никаква представа какво са ги довели да им показват. Огромна изкуствена подземна кухина с размери, отправящи предизвикателство към всички физични закони. Как е възможно покривът й да не рухва?
Той погледна към Тереза, чиито очи бяха ококорени от почуда и възхищение.
— Сигурна съм, че имате безброй въпроси — произнесе отзад Маквой. — Можем да отговорим на всички, когато му дойде времето. Отсега нататък животът ви ще претърпи промяна. Ще знаете малко повече, но ще бъдете много заети.
— Заети с какво? — попита Тереза.
— Ще ни помогнете да построим това място.
12.
224.10.14/14:34
Няколко минути по-късно седяха в малка заседателна зала заедно с Маквой, доктор Пейдж и Рамирес, които все още не бяха дали никакви обяснения. Председателят ги напусна, след като се извини, но преди да си тръгне, не пропусна да спомене колко е развълнуван, че е присъствал, когато Тереза и Томас са били посветени в новото дело. Увери ги, че Маквой ще отговори на всички техни въпроси, колкото и време да й отнеме.