Не беше сигурен какво да мисли за това.
Доктор Пейдж каза на Томас, че може да използва останалата част от деня за почивка и размишления. Той се изтегна на леглото и зарея поглед в тавана. Всъщност най-много би искал да бъде с Тереза, да обсъди с нея всичко. В главата му се блъскаха объркани мисли, породени от днешните преживявания, и Тереза можеше да му помогне да внесе ред в тях.
Погледна към вратата. Както винаги, беше затворена. Доколкото си спомняше, заключваше се автоматично при всяко затваряне. Не помнеше кога за последен път бе проверявал. Вероятно преди месеци, а може би години. По някое време бе сметнал, че не си заслужава усилието. Сега обаче внезапно му хрумна да опита.
Той се претърколи от леглото и доближи вратата. Сграбчи дръжката и я завъртя.
Вратата се отвори.
Томас я затръшна и изтича обратно при леглото с разтуптяно сърце. Огледа се, мислейки за безбройните начини, по които можеха да го следят. Камери, микрофони, датчици, кой знае какво още — някои на открито, други, които не можеше да види. Страхът, който внезапно изпита, не беше рационален — не беше направил нищо повече от това да отвори леко вратата и после да я затвори. През Повечето време ЗЛО се бяха отнасяли добре с него. Дори не беше виждал Рандал отдавна. Защо тогава този внезапен леден полъх върху тялото му?
Те следяха всяко негово движение — беше сигурен в това. Може би по тази причина са решили да не заключват повече вратата. Нищо чудно дори да искат да излезе, за да го наблюдават, да видят какво ще направи. Или пък тъкмо послушанието му през всичките тези години му бе помогнало да се издигне до върха на списъка — заедно с Тереза и другите две деца. Дали не е това?
Мина известно време, най-сетне сърцето му започна да се успокоява и потта, избила по челото и под мишниците му, да засъхва. Той се загледа към вратата, опитвайки се да си внуши, че това, което иска да направи, все още подлежи на обсъждане. Ала не беше така и вече го знаеше.
Само внезапен и смъртоносен удар би го спрял от намерението да излезе навън.
Ала трябваше да действа внимателно. Да изчака, докато настъпи нощта. Страхът му се превърна в нетърпеливо очакване.
Часовете се нижеха един след друг.
Даваше си сметка, че трябва да поспи, за да е свеж за планираната среднощна разходка, ала от вълнение успя да задреме едва преди вечеря. Нахрани се, легна си рано и този път най-сетне заспа.
Събуди се внезапно в тъмната стая. Изплаши се, че е проспал цялата нощ, и побърза да провери колко е часът — бяха минали само няколко минути след полунощ. Взе душ, за да прогони сънливостта, облече се и отново се озова пред вратата, разколебан, изпълнен със съмнения. Би могъл да развали всичко заради една разходка по коридорите. Да се лиши от възможността да работи по този налудничав проект на ЗЛО за построяването на два гигантски подземни лабиринта. Да се лиши от възможността да бъде с Тереза и другите.
Той въздъхна, подразнен от внезапния спад на ентусиазма си. Може би бравата бе е часовник и нощем се заключваше автоматично. Какво пък. Едва ли ще то накажат за това, че е отворил проклетата врата или че се разхожда по коридора. Би могъл само да надзърне и да се прибере вътре, ако не му се поправи.
Нещо изщрака и вратата се отмести няколко сантиметра към него.
В началото не разбра какво е станало. Дори погледна ръцете си, за да се увери, че не ги е протягал към дръжката. Но те висяха отстрани, с мокри от пот длани. Не, някой бе отворил вратата от другата страна. Подаде глава иззад рамката и едва не подскочи, Когато се озова лице в лице с напълно непознат човек. Момче, на неговата възраст. Всъщност не беше съвсем непознато. Просто изглеждаше различно сега, Когато главата му не бе омотана с бинт.
— Здравей, аз съм Нют — прошепна хлапето. — Зная много добре ти кой си. Тъкмо затова реших накрая да те навестя. Ела, искам да ти покажа нещо.
13.
224.10.15/12:58
Никога досега през целия си живот Томас не бе мислил с такава скорост. Хиляди неща му преминаха през ума през няколкото секунди, преди да отговори на Нют. Дали да тръгне с него, или да затръшне вратата в лицето му? Как бе възможно Нют да се появи тук точно в нощта, когато Томас бе открил, че вратата не е затворена, и бе намислил да излезе на разузнаване? На място като ЗЛО беше трудно да се повярва в съвпаденията — всичко можеше да е тест от един или друг вид. Какво искаше да му покаже хлапето? Дали пък не е клопка? Да го покани ли вътре и да го поразпита? Ами ако…