Продължиха да изследват административния комплекс и на третата нощ, и дори засякоха мъж и жена да се разхождат ръка за ръка, очевидно наслаждавайки се на компанията си след тежката работа. Алби едва успя да удържи Миньо да не изскочи ненадейно и да изплаши нещастните влюбени до смърт. Томас, от друга страна, нямаше нищо против подобна грубовата шега.
Четвъртата и петата нощ бяха изпълнени с нови приключения — още лаборатории, столова и огромен спортен комплекс, за който Томас не бе чувал досега. Откриха и болнично отделение, където над всяко легло се поклащаха подобни на маски съоръжения, тръби и кабели, наподобяващи пипалата на гигантско и страховито чудовище, а по стените имаше безброй монитори. Томас ужасно искаше да останат по-дълго тук и да научат за какво се използват всички тези уреди, но Алби ги помоли да излязат. Томас видя, че лицето му е зачервено и напрегнато, а по челото му бяха избили капчици пот. Нещо тук бе отключило неприятен спомен.
Всяка нощ бе истинска забава. Вълнуваща и страшна. Освежителна. Никога през всичките тези години, откакто бе отведен от ЗЛО, Томас не се бе чувствал толкова жив. Усещаше как връзката между членовете на малката група постепенно укрепва, макар че все още нямаше представа накъде води това сближаване. Сякаш първоначалната идея за среднощните им срещи се бе изгубила във вълнението от новото приятелство.
Алби, Миньо, Нют и Тереза.
Томас вече имаше приятели.
15.
224.10.20/12:15
Нют им бе обещал, че ще им покаже нещо специално, и присвиваше устни в дразнещ жест всеки път, когато Томас и Тереза му напомняха за него — а после прокарваше ръка през устните си, сякаш затваря цип. Палавите светлинки, мъждукащи в очите му, подсказваха, че се наслаждава на тези моменти.
Независимо накъде смятаха да се отправят всяка нощ, те се събираха в склада в мазето. Прашната стая се бе превърнала за тяхната група в нещо като светилище. След третата луда нощ Нют престана да идва за тях — Тереза и Томас вече знаеха пътя — и възбудата от промъкването из потъналите в мрак коридори на ЗЛО бе за Томас приятно и очаквано с нетърпение преживяване.
Потропваше тихо на вратата на Тереза и тя отваряше незабавно. Подаваше глава, за да огледа коридора и да се увери, че е чисто.
— Хубаво де — рече на четвъртата нощ, след като се присъедини към него, и го погледна с нетърпелива усмивка. — Какво ли ще е тази нощ?
Двамата поеха по коридора. Томас имитира жеста на Нют със заключването на устата и получи остро сръчкване в ребрата.
— Ох — подвикна той и ускори крачка. Когато влязоха в склада, Миньо и Алби се боричкаха. В началото Томас се уплаши, че се бият на сериозно, но после Алби се разсмя и просна Миньо по гръб.
— Не и този път, глупчо! — извика. Той опря ръка в гърдите на Миньо, а Нют тропна три пъти по пода. Алби скочи и вдигна победоносно ръце в танца на радостта. Миньо се надигна бавно, мърморейки думички, които Томас бе чувал понякога от баща си, но накрая добави с ясен глас:
— Бива си те.
Алби го прие като комплимент. Означаваше, че победата му е призната.
— Добре, момчета — Нют протегна ръце над главата си и се прозя. — Да се захващаме, а?
— Каква е голямата изненада за тази нощ? — попита Томас. — Къде ще ходим?
Нют се зазяпа в тавана.
— Ами, май вече прекосихме целия комплекс от единия до другия край.
Томас едва се сдържа да не погледне Тереза. Истината бе, че техните приятели нямаха представа какво се крие под комплекса. Независимо дали им се доверяваха или не, беше изключено Тереза и Томас да им разкажат за строящите се лабиринти. Всъщност Томас бе учуден, че след толкова продължителни скиторения из комплекса момчетата нямаха представа за съществуването на гигантските подземни съоръжения. Та там имаше цели два лабиринта! Как бе възможно Нют и останалите да не знаят нищичко за тях?
— Томи?
Томас се сепна и видя, че Нют го гледа втренчено, с вдигнати вежди.
— Извинявай — рече. — Отнесох се за миг. Та какво казваше?
Нют поклати учудено глава.
— Томи, постарай се да не се разсейваш. Готов ли си да видиш големия свят?