Томас се надигна и усети, че кожата му е покрита със студена пот.
Миньо бе в едно и също помещение с пашкула.
27.
226.11.14/5:52
— Спрете! — извика Томас. — Спрете това… нещо! — Въображението му се беше развихрило, опитвайки се да си представи ужасните неща, на които бе способно чудовището. — Разбрах урока, ясно?
— Сядай! — кресна му Рандал, улови го за раменете и го притисна на стола. Томас не бе забелязал кога се е приближил до него.
Рандал бе обърнал гръб на монитора.
— Ако не реагираме на това, което ни заплашва — продължи той, — как изобщо ще контролираме този експеримент? Ако позволим на хората да избягат — дори да се опитат — без никакви последствия, какво послание ще пратим на останалите? Миньо сам избра този път. Сега събитията ще се развият така, както трябва.
— Моля ви — прошепна Томас, усещайки, че губи сили за съпротива.
Миньо — твърдият, непреклонен, решителен Миньо изглеждаше толкова изплашен, колкото Томас не го бе виждал никога. Сега вече цялото му внимание бе насочено към контейнера. Мъглата се бе разсеяла достатъчно, за да се вижда добре контейнерът, чиито две половини бяха зейнали настрани. Томас гледаше втрещен онова, което изпълзя отвътре.
Не би могъл да си представи и малко от това, което видя. Беше невъзможно да се определи формата му, съществото бе лигаво и лъщящо, косми покриваха отделни участъци от повърхността му. Но имаше и метал — проблясваха стоманени израстъци, над аморфната маса стърчаха острозъби колела. Ужасното създание се прекатури през ръба на контейнера и се строполи на пода, разкривайки подобно на гигантски червей тяло с размерите на дребна крава. Цялата тази гледка го накара да се разтрепери неудържимо. Той погледна към Миньо и видя, че момчето се дърпа в отчаяно усилие да се освободи от ремъците и вероятно крещи с цяло гърло, макар да не се чуваше никакъв звук. Мъглата бе стигнала до него. Тя се поклащаше наоколо и бавно се издигаше към тавана.
Томас изгуби присъствие на духа.
— Спрете това нещо! — извика той и се изправи отново. Рамирес се озова мигом до него и го бутна на стола. — Не може да постъпва така с него!
Рандал погледна през рамо към монитора с Миньо, сетне извърна умореното си лице към Томас.
— Нямаме друг избор — произнесе лаконично той.
„Тереза! — повика Томас мислено. — Трябва да направиш нещо. Завързали са Миньо за един стол и… едно чудовище, едно ужасно чудовище се готви да го нападне!“
Думите ечаха в главата му, сякаш стигаха някаква невидима преграда и се отразяваха от нея, връщайки се назад.
„Разбира се — помисли си той. — ЗЛО знаят как да изключат тази функция. Те могат да правят каквото си пожелаят.“
Миньо продължаваше да се бори и да крещи. Успя да премести стола си и го изтика назад, докато опря в стената, колкото се може по-далече от скръбника. На левия екран изплува нещо, белезникав мехур с шипове, които стържеха по пода. Съществото спря точно пред Миньо. Металните шипове се прибраха в кожата и то смали размера си, сякаш изпускаше въздух.
Томас бе завладян от безмерно отчаяние. Един от приятелите му бе изправен пред страшна опасност — може би дори смърт.
— Рандал! — поде той отново с умоляващ глас. — Чуй ме! Моля те, просто… спри това нещо. Моля те… чуй ме! Изслушай ме и направи нещо. Умолявам те!
Част от съществото се надигаше, на мястото, където бяха шиповете, сега се показаха метални израстъци. Бяха масивни, с прикачени към тях смъртоносни инструменти — остриета, триони и челюсти, които се отваряха и затваряха. Томас Гледаше, облян в сълзи, докато оръжията бавно доближаваха Миньо. Опита малко по-спокоен подход: пое си въздух и отново заговори:
— Рандал, моля те. Миньо е твърде ценен, за да му причините това. Ако не спреш чудовището, повече няма да работя с вас. Няма да ви помагам за каквото и да било. Не ме е грижа какво ще направите с мен.
Съществото се бе изправило на задните си крака и сега се извисяваше почти на метър над Миньо. Металните му ръце обгърнаха момчето, притиснаха го към стената зад него.
— Рандал! — Томас все още успяваше да запази спокойствие. — Попитай доктор Пейдж. Попитай психоекипа. Попитай председателя. Те имат нужда от мен, нуждаят се и от Миньо. В това момче се крие твърде голям потенциал, за да го прахосате по този начин.