— Томас, не зная дали ми вярваш, но аз самата се боря с подобни проблеми. Бих могла да ти поднеса извинения, но сигурно не това искаш да чуеш.
Томас поклати глава.
— Дори само това, че наричате децата „опитни екземпляри“. Та ние сме хора, не лабораторни мишки. — Гласът му бе придобил твърдост, но доктор Пейдж оставаше спокойна и кимаше, сякаш го разбира напълно.
— Мисля, че всичко се свежда до две неща — рече тя. — Първо, въпреки че всичко, което вършим в момента, е свързано с предстоящите Лабиринтни изпитания, това не означава, че психолозите биха пропуснали и най-малката възможност да изследват модела на гибелната зона. Всяка секунда на всеки ден има значение, сигурна съм, че го разбираш. Даваш ли си сметка, че само за времето, в което разговаряме тази сутрин, огромен брой нещастници са се заразили с изблика? И колко от тях са умрели?
— Значи според вас решението е… да стоварите всичко на децата? — попита Томас, макар да разбираше колко е глупаво да се изрази така. Тези хора ги бяха спасили от сигурна смърт.
За миг на лицето на доктор Пейдж се изписа гняв.
— Това е безмилостен, страшен вирус и с него, Томас, трябва да се действа безмилостно. Бих искала за малко да забравиш трудностите, които понесе досега. Нямаш представа… — Тя млъкна и той видя, че съжалява, задето разговорът е тръгнал в тази посока. — Съжалявам. Наистина… съжалявам. Понякога е толкова трудно да се говори за истината.
Тя се изправи с навлажнени очи. Изглежда, бе почти готова да сподели нещо, но после се обърна и напусна стаята, затваряйки тихо вратата след себе си.
29.
228.04.03/8:04
Томас бе засегнал болезнено място. Беше я накарал да разговаря по-искрено от друг път и не смяташе да изпуска тази възможност, независимо колко изненадан бе от този внезапен изблик на чувства. После стана и хукна след нея.
Тя крачеше забързано по коридора, почти подтичваше, и се наложи да напрегне усилия, за да я застигне. Улови я за ръката и я спря. Тя се дръпна рязко, отстъпи назад и се опря в стената. Дишайки тежко, му отправи поглед, който почти граничеше с отвращение. В очите й отново блесна гняв. Но бързо се стопи и тя пак стана добре познатата доктор Пейдж. Милата, внимателна доктор Пейдж. Ала зърнал тъгата на лицето й, Томас почти бе готов да се извини и да се прибере обратно в стаята.
— Какво става? — попита вместо това. — Защо не ми казвате? — Тя поклати глава и той продължи: — Всеки ден слизам долу и се старая да завърша този проклет ваш лабиринт. Не искам да прозвучи сякаш се оплаквам — просто си върша работата. Скъсвам си задника, същото прави и Тереза. И двамата знаем какво е заложено на карта.
Доктор Пейдж кимна.
— Така е. Прав си. Съжалявам.
— Но точно за това говорех. Ние пораснахме и трябва да се отнасяте с нас като с възрастни. Не като с малки деца или с опитни мишки в клетка, не и като с идиоти. Ние всички искаме едно и също. Защо не гледате на нас като на колеги… вместо като екземпляри? Миньо, Алби, Нют… всички, които познавам тук, ще ви съдействат с далеч по-голям ентусиазъм, ако проявите поне малко уважение.
Доктор Пейдж видимо бе успяла да се съвземе. Тя се изправи пред него, сериозна и мрачна, скръстила ръце и втренчила очи в Томас.
— Изслушай ме. Одеве в стаята ти казах, че всичко се свежда до две неща. Първо, някои от тези случки, за които твърдиш, че са ти оставили неприятно впечатление, защото към теб и другите са проявили твърдост, са всъщност подготвени от психоекипа. Има различни начини да се стимулира поведенческа реакция в мозъка, преди да започнем големите изпитания в лабиринтите. Ясно?
Не, не беше ясно. Томас не хареса това, което чу, но поне беше някакво обяснение.
— Добре де. А кое е второто?
— Томас, те умеят да оцеляват. Зная, че сте млади — твърде млади, — но несъмнено помните ужасното състояние, в което е светът, след като вирусът се разпространи и остави след себе си огромни поражения. Неща, които не биваше да…
Тя млъкна и трепването на лицето й подсказа на Томас, че е била на път да издаде нещо, което не е трябвало.
— Исках да кажа… светът се превърна в сцена на ужаси, смърт и безумие. По законите на природата… на еволюцията… всеки, който оцелее след първата вълна на разруха, трябва да е укрепнал. Да е по-твърд от нормалното. Това помага на хората да оцелеят. А слабите… те или измират веднага, или скоро след това.
Томас бе малко изненадан от този поток от думи и не знаеше какво да каже.