Поне за известно време слънчевите протуберанси и побърканяците щяха да останат забравени. Изминаха няколко седмици и официалният старт на изпитанията наближаваше. Томас слизаше в лабиринтите винаги когато се налагаше и бе свикнал да гледа на тях като на някакво убежище. Най-любима му бе централната зона с нейните открити пространства и малката горичка, която щеше да е място за обитаване и отдих за тези, които пратят там. ЗЛО искаше лагерът да бъде построен от самите опитни екземпляри — ферма, градини, места за живеене, вероятно като поредната подходяща възможност да проучват гибелната зона в период на съзидателност.
Томас се гордееше със себе си, когато ставаше въпрос за лабиринта, и нерядко се питаше дали и него ще пратят вътре. Беше ужасно любопитен как ще изглежда всичко в новите условия и с всеки ден ставаше все по-нетърпелив кога ще започнат истинските изпитания. Животът на всички се нуждаеше от промяна.
Ала с наближаване на деня за пращане на първите обитатели той си припомни, че е дал обещание, което трябва да спази. И една нощ реши, че това ще е нощта. Макар че сега го допускаха до много по-широк кръг от информация, все още изпитваше известна боязън, докато вървеше по коридорите към бараките на група А. Не беше споделил с никого какво е намислил, защото смяташе, че ще е по-лесно да поиска прошка за толкова дребно провинение, отколкото разрешение да го направи. Повечето хора бяха заети, особено вечер, и се съмняваше, че изобщо ще забележат.
Нют го чакаше до вратата.
— Томи, ти наистина дойде! — възкликна той, но вероятно се шегуваше. Томас винаги се притесняваше, че хората гледат на него и на Тереза като на „избраници“, на хора с „определен статут“.
— Да — каза. — Аз съм човек, който държи на думата си.
Двамата си стиснаха ръцете и после се отправиха дълбоко към недрата на комплекса на ЗЛО.
32.
229.10.28/21:04
— Вероятно познаваш това място по-добре от мен — рече Томас, докато излизаха зад ъгъла и поемаха по дългия коридор. — С всички тези ваши среднощни разходки.
— Да, вероятно — съгласи се Нют.
— Мисля, че открих по-бърз път до бараките на група Б. И с по-малка вероятност да ни заловят охранителите.
„Всичко наред ли е?“ — попита Томас мислено Тереза. Тя им помагаше, като ги насочваше към местата, където имаше най-малка опасност да бъдат засечени. Беше прегледала камерите за наблюдение по-рано през деня и увери Томас, че ще му помага срещу неговата безкрайна благодарност.
„Да — увери го тя. — Веднага щом прекосите лабораторията, за която ти казах, ще излезете съвсем на чисто. Там има авариен изход, който стига право до бараките.“
„Разбрано“ — отвърна той.
След още няколко завоя стигнаха масивна врата, обозначена като помещение за проучвания и лабораторни изследвания. Едно от местата, до които никога не допускаха Томас.
„Би трябвало да е отключено — информира го Тереза. Сякаш ги наблюдаваше в реално време. — Не бива да се притесняваш за обратния път. Аз се прибирам в стаята да си легна. Ако някой те задържи или застреля, вината ще е само твоя.“
Тя прекъсна връзката, преди той да успее да отвърне, но не пропусна да му прати една въображаема целувка, защото знаеше, че така още повече ще го смути.
— Томи — прошепна Нют. Беше приклекнал до вратата на лабораторията. — Махни тая глуповата физиономия от лицето си и да влизаме.
Томас не отговори и побутна вратата, сетне бързо пристъпи в стаята, следван от Нют. Веднага щом вратата се затвори, те поеха приведени през лабораторията. Беше обширно помещение, натъпкано с апарати и инструменти, компютри и монитори. Покрай стените в стъклени контейнери се виждаха всякакви странни машинарии, а част от инструментите изглеждаха сякаш взети от подземията за мъчения на Инквизицията — блестящи, сребристи, метални и заострени. Томас и Нют продължаваха да притичват наведени по централния проход между масите.
— Какво ли вършат тук? — попита шепнешком Нют, но в тишината гласът му отекна като вик.
Томас подскочи от изненада и се спъна. Нют се препъна в него и двамата тупнаха на пода, след което се заляха от смях. Напрежението започна бързо да ги напуска.
— Сигурен ли си, че ЗЛО знаят какво правят с теб? — пошегува се Нют, докато се надигаха. — Защото ми приличаш по-скоро на клоун, отколкото на първенец на випуска.