Той въздъхна. Нют бе стигнал до участък от стената, откъдето откачи голям панел. Отзад имаше неосветен килер, а в другия му край — вратата, водеща към бараките. Тя бе отворена и зад нея Томас виждаше подредените край стената легла.
— Ами ако се изплашат? — прошепна той. — Не ми се ще да ме нападнат едновременно четиресет момичета.
— Мислех си, че тъкмо за това дойде — подхвърли закачливо Нют. Томас едва различаваше силуета му, но знаеше, че приятелят му се усмихва. Поклати глава и побутна Нют към вратата. Двамата надзърнаха в помещението на група Б. Чуваха се само тихи въздишки и от време на време поскърцване от наместващи се в леглата тела.
Томас почака, докато очите му привикнат с тъмнината. Още оглеждаше помещението, когато внезапно пред него се появи фигура. Едва не извика от изненада и се дръпна назад. Момичето го последва в мрака на килера.
— Какво искате? — попита с гневен шепот. — Кои сте вие?
Томас най-сетне успя да се съвземе от изненадата.
— Извинявай, че се промъкнахме така. Ние сме от група А. Дойдохме, за да може Нют да се види със сестра си, преди да започнат Лабиринтните изпитания. — Не виждаше лицето на приятеля си, но не би се учудил, ако той сега се подхилкваше, задето се бе изплашил.
— Можехте да ни предупредите — скара му се момичето. — Преди да се появите като хора с недобри намерения. Как се казвате? Е, всъщност как се казваш ти, за него разбрах, че е Нют. Соня е сред най-добрите ми приятелки.
— Аз съм Томас.
— О! — Прозвуча разочаровано. Или обидено. Групата им вероятно бе чувала както за него и Тереза, така и за Арис и Рейчъл. ЗЛО явно нямаха нищо против да разпространяват подобна информация. — Аз съм Миоко. Ще ви заведа при Соня.
Тя пое през бараката, сянка сред сенки.
— Дано са на наша страна — прошепна Нют. — Това девойче май здравата те изплаши, а?
Томас не отговори. Мракът на килера внезапно му се стори заплашителен. Знаеше, че ЗЛО са разделили момчетата от момичетата със съвсем конкретна цел. Вероятно пак бе свързана с въвеждането на променливите на по-късен етап от изпитанията. Но освен това подозираше, че има и много други причини, и неизвестността хич не му се нравеше. Миоко се появи отново, този път придружена от друго момиче. То само заобиколи бързешком Томас и се шмугна в килера при Нют. Двамата се прегърнаха развълнувано.
— Насам — подкани Миоко и побутна Томас вътре, за да може да затвори вратата на килера. Сетне включи осветлението, което бе ярко като две слънца. Томас замижа и вдигна ръка да засенчи очи.
Нют плачеше и Томас го знаеше, макар все още да бе заслепен. Чуваше го да хлипа, но звукът бе приглушен, Защото момчето бе скрило лицето си в рамото на сестра си. Томас най-сетне можа да ги разгледа. Лицата и на двамата бяха мокри от сълзи и те се притискаха силно един към друг. Не знаеше колко време бе минало, откакто се бяха виждали за последен път, и дали са имали възможност да поддържат връзка по някакъв начин. Но сърцето му се свиваше, докато ги гледаше.
— Ела — дръпна го за ръката Миоко. — Да ги оставим за малко…
— Мразя ги — заговори Нют като не спираше да ридае. Вдигна глава от рамото на сестра си и изтри сълзите с ръкав. — Мразя ги всички до един! Как можаха да ни го причинят? Да ни отвлекат от дома и да ни държат разделени? Не е честно! — той извика последната дума и Миоко трепна и погледна към вратата.
— Не, не, не — опита се да го успокои Соня. Тя обгърна лицето му с длани и го погледна в очите. — Не говори така. Гледаш на всичко от погрешната страна. Тук сме много по-добре от всички деца навън. Те ни спасиха, голямо братче. Какви щяха да са шансовете ни да оцелеем навън? — Тя отново го притисна в обятията си.
— Но защо ни държат разделени? — изстена той с такава тъга в гласа, че сърцето на Томас отново се сви болезнено. — Защо са всички тези тестове, изследвания и игри? Мразя ги, независимо какво казваш ти.
— Един ден всичко ще свърши — прошепна момичето. — Не забравяй, ти не си муни. Един ден ще е безопасно за теб да живееш в открития свят и тогава пак ще бъдем заедно. Съвземи се. Нали си голямото ми братче. Би трябвало ти да ме успокояваш.
— Обичам те, Лизи — промълви той и стисна ръката й. — Толкова те обичам.