Выбрать главу

Кръв, толкова тъмна, че изглеждаше почти черна, пое нагоре по тънката тръбичка от ръката му към епруветката. Не знаеше за какво го изследват, но това бе само една от многото проби и тестове — някои всекидневни, други веднъж седмично.

Докторът спря системата и запуши епруветката.

— Добре, това е достатъчно за кръвния тест. — Той извади иглата. — А сега да те поставим на сканиращата машина и да погледнем още веднъж какво става с мозъка ти.

Томас замръзна, внезапно парализиран от тревога. Винаги го завладяваше, когато някой споменеше мозъка му.

— Успокой се, де — рече докторът, забелязал, че се напряга. — Правим го всяка седмица. Съвсем рутинно е — няма от какво да се плашиш. Трябва да направим няколко снимки за активността на мозъчните функции. Ясно?

Томас кимна и за миг затвори очи. Плачеше му се. Пое си трескаво дъх и преглътна сълзите. Изправи се и последва доктора в другото помещение, където имаше масивна машина, наподобяваща гигантски слон, с тръба в центъра и тясно легло, с което да се мушне вътре.

— Лягай.

Това беше четвъртият или петият път, в който Томас го правеше, и нямаше никакъв смисъл да се противи. Той се изтегна по гръб на леглото и се загледа в светлините на тавана.

— И помни — продължи с наставленията докторът. — Не се плаши от тракането на машината. Всичко е нормално. Всичко е част от играта.

Чу се изщракване, после машината изстена и леглото с Томас се хързулна в отвора.

Томас седеше на чина, единственият ученик. Пред него стоеше учителят, мистър Гленвил — грубоват, посивял мъж. Беше плешив, с гъсти рунтави вежди, които сякаш бяха изсмукали силите на всички останали фоликули в тялото му. Вървеше вторият час след обяда и Томас бе готов да се раздели най-малко с три от пръстите на краката си стига да му позволят да се излегне на пода тук, в стаята, и да поспи. Само пет минути.

— Помниш ли за какво говорихме вчера? — попита мистър Гленвил.

Томас кимна.

— За ОВИИ.

— Така, правилно. И какво означава това?

— Опит за възстановяване на информацията след слънчевите изригвания.

Учителят се усмихна с нескрито задоволство.

— Много добре. А сега…

Той се обърна към дъската и написа:

— К… С… С… Това е съкращение на Коалиция за спасяване на света. Пряк резултат от ОВИИ. Веднага щом се свържат с колкото се може повече страни, съберат представители и прочее, могат да се заемат с ужасяващите последствия, предизвиквани от слънчевите изригвания. И докато първата организация се занимава с преценката на всички последствия от слънчевите изблици и какво е пострадало от тях, КСС се мъчи да оправи нещата. Скучно ли ти е, синко?

Томас се сепна. Не беше забелязал кога главата му е клюмнала.

— Извинявайте — рече, докато търкаше очи — Съжалявам, ОВИИ, КСС, разбрах.

— Виж, синко — продължи мистър Гленвил. Той пристъпи напред, за да скъси дистанцията между тях. — Сигурен съм, че има други дисциплини, които ще са ти по-интересни. Природни науки, математика, гимнастика. — Той се наведе и втренчи поглед в очите му. — Но трябва да разбереш нашата история. Какво ни доведе дотук, защо сме в това положение. Никога няма да знаеш къде отиваш, докато не разбереш откъде идваш.

— Да, сър — смотолеви Томас.

Мистър Гленвил се изправи и смръкна оглушително. Той разглеждаше внимателно лицето на Томас, търсейки и най-малка следа от сарказъм.

— Добре, тогава. Трябва да знаеш миналото си. Да се върнем на КСС. Има много неща да обсъждаме.

Докато учителят заемаше място до дъската, Томас се ощипа силно с надеждата това да го задържи още известно време буден.

— Трябва ли да го минаваме още веднъж?

Томас погледна към мис Дентън. Имаше черна коса, мургава кожа и беше красива. С нежни очи. Умни очи. Вероятно бе най-умният човек, с когото Томас се бе срещал досега, което беше очевидно от задачите, които му поставяше в часа по креативно мислене.

— Мисля, че го разбрах — заяви той.

— Тогава го повтори заради мен. Не забравяй…

Той я прекъсна и изрецитира това, което му бе казвала поне хиляда пъти:

— Че човек трябва да познава по-добре проблема, отколкото решението, инак решението ще се превърне в проблем. — Беше почти сигурен, че това не означава нищо.