Чък бе неизменната светлинка в тунела сред всичко онова, което се случваше през последните месеци, откакто пратиха първата група деца вътре и откакто Томас бе разбрал, че са им откраднали спомените. Дори не знаеше дали щеше да оцелее, ако не бяха Чък и Тереза. И сякаш последната му мисъл я бе повикала — което бе напълно възможно, — защото Тереза заговори в ума му.
„Ей, какво правиш? Тъкмо привърших с подготовката на следващото хлапе, което ще пратим вътре. Утре заранта влиза в Кутията. Бедничкият.“
„Аз съм в стаята за наблюдение — отвърна той. — Познай от три пъти кой седи до мен, но първите два не се броят.“
„Сладкият малък Чък-Чак? — Томас усети радостта в гласа й. И двамата изпитваха едни и същи чувства към хлапето. — Нещо против да се присъединя към вас?“
„Шегуваш ли се? Никога не е същото без теб.“
Тя не бързаше да отговори и Томас се досети, че се готви да каже нещо сериозно. Той се присви в очакване.
„Виждам, че се чувстваш по-добре — рече тя най-сетне. — И това ме кара да бъда щастлива.“
Той въздъхна с облекчение.
„Ти и аз, двамата — бе неговият отговор. — А сега си докарай задника тук.“
Тереза се появи в стаята за наблюдение след няколко минути. Влезе, без да поздрави, и дръпна един стол. Движенията й бяха отиграни като многократно повтарян мач. Чък я погледна и й намигна — да флиртува с по-големите момичета бе неговата идея за приятно прекарване на времето. После вдигна палец за поздрав.
— Как си, Чък? — попита тя. — Днес пращаха ли те вече в стаята ти?
— Не, госпожо — отвърна той и запърха с мигли. — Аз съм истинско малко ангелче, както винаги.
— Предполагам. — Тя се пресегна през Томас и ощипа Чък по крака. Той извика от болка и скочи от стола, разтърквайки болезненото място.
— Не е смешно! Не е смешно — повтаряше, докато скачаше.
— Това е, защото ми открадна варените яйца от подноса, докато отидох за още сок — заяви тя, вдигайки обвинително вежди. — Знаеш колко обичам варени яйца.
— Какво? — ококори се малчуганът и погледна Томас. — Как можа… Това момиче чете мисли.
— Не се забърквай с Тереза — предупреди го Томас и поклати глава, сякаш изпитваше благоговение пред нейните способности. — Синко, ако трябва да научиш едно нещо от мен в тоя живот, нека бъде това. Не си играй с Тереза.
— Ела тук, варено яйце такова. — Тереза скочи и погна Чък из стаята, опитвайки се да го задуши в прегръдките си. Въпреки че обичаше да се закача с нея, момчето никак не харесваше тази част от играта. Томас се облегна на стола, наслаждавайки се на всяка секунда от сцената.
„Ами да — помисли си. — Ето че пак се чувствам добре.“
37.
230.03.14/6:03
Пореден ден за прехвърляне.
Името на момчето беше Зарт и беше негов ред да влезе в Кутията. На Тереза бяха възложили да определи времето за прехвърляне. Тя разговаря със Зарт предния ден, сетне той премина през заличителя. Сега Томас го гледаше — излегнат в безсъзнание на количката. Не знаеше с какво упояват момчетата, преди да ги вкарат в лабиринта, но сигурно упойката можеше да повали и носорог.
Той погледна към Тереза и тя му се усмихна. Намираха се в асансьора заедно с доктор Пейдж, две сестри и Чък. За пореден път Томас бе успял да убеди доктор Пейдж да вземе своя любимец със себе си. Момчето обожаваше да се откъсва от всекидневната рутина и уроците. С всеки изминал ден Томас се убеждаваше все повече, че не бива да скрива от Чък какво го очаква, че ще е най-добре да подготви ума му, въпреки че повечето от това щеше да остане на подсъзнателно ниво.
Кабината бръмчеше равномерно, докато се спускаха в подземията на комплекса. Никой не проговори по време на пътуването им, дори Чък, което си беше цяло чудо. Томас се рееше в мислите си.
„Какво ли ще изпитва?“ — чудеше се той. Колко ли странно е да се събудиш лишен от спомените си? Доктор Пейдж му бе обяснявала много пъти как се прави, но сега за него по-важният въпрос бе какво ли би чувствал? Ето кое би искал да узнае. Да разполагаш с напълно непредубедена картина на света, картина, от която е изтрито всичко, което е имало значение. Приятели, семейство, познати места. Едновременно невероятно и ужасно.